Идва лекар след обаждане. Всичко е както обикновено. Поканиха го в стаята при болния.

Лекарят реши да седне на стола, за да извади стетоскопа за измерване на налягането…..

И в този момент, от стола из под доктора, излетя като куршум котарак. Той изпълзя по килима на стената, скочи на телевизора и бързо изчезна под леглото.

Болният даже подскочи от кревата. Всички обитатели на апартамента впериха шокирани очи в доктора.

Докторът смутено каза:

– Извинете, аз просто не го забелязах.

Стопанката на апартамента се засмя:

– Ние мислехме, че нашият котарак изобщо не може да ходи. Вече трета година го носим до тоалетната на ръце….

В Япония има реки, по които се движат плавателни съдове.

Река Нагара от незапомнени времена е съединявала десет града, които се намирали на нейните брегове.

По нейното течение са се превозвали много стоки. Хората са знаели винаги, на кого и какво е необходимо.
Поради това местното население не враждувало и поддържало нормални отношение.

Сега Нагара е една от трите реки с чиста вода.

Известно е, че по нейните брегове се провежда фестивал на фойерверките. 30 хиляди туристи идват тук, за да пуснат ракети и да се насладите на невероятния спектакъл.

Християнин копае в двора си дълбока яма. Минаващите от там се интересуват:

– Защо правите това?

– Ние трябва буквално да живеем по Словото, а там е казано:

„От дълбините извиках към Тебе, Господи“!

Проповедта продължила прекалено дълго. На всички им дошло до гуша да слушат, особено след като четвърти път подред…. проповедникът казал:

– Дайте да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха….. или по-добре цялата глава. Господ ни е дал повече, отколкото заслужаваме.

Една жена се обадила:

– Не, според мен, той ни е дал повече, отколкото можем да поберем.

Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.