Бе топло, сякаш лятото не си бе отишло и още напомняше за себе си.

В кръчмата на селото около голямата маса бяха насядали неколцина мъже.

Бай Михо притичваше бързо край тях и носеше питиетата.

Юри удари с юмрук по масата и попита:

– Как трябва да реагираме, когато, като гръм от ясно небе, нашите съкровени идеали, безопасността на семейството, …… бъдещата сигурност и всички други мечти за живот, за които сме работили и в които сме инвестирали, внезапно биват застрашени?

– Според мен, – плахо повдигна глава Минчо, – трябва да сме съпричастни и да сме загрижени за тези, които страдат и са наранени.

– Откак се е появила телевизията сме станали зяпачи и минаващи край събитията, – извиси глас Илия, – но сега е друго. Станахме играчи в самото действие.

– Като гледам страданията на другите по ефира, ми става мъчно за тях, – едва се чу гласът на Петко.

– Трябва да правим повече от това да бъдем докоснати от трагедиите, ставащи в света…… Каква е нашата отговорност? – Илия предизвикателно изгледа останалите.

– Когато преминаваме през нещастие, е успокояващо да имаме някой, който да върви с нас. Утешително е да знаем, че нашият Бог е „Богът на всяка утеха“. Той е обещал никога да не ни напуска или изоставя, – обади се отново Минчо.

– Едно от нещата, които можем да направим по време на трагично обстоятелство, е да протегнем ръка към другите със състрадание и разбиране, – наблегна бай Михо. – Да вървим с нуждаещите се и да ги утешаваме. Състрадателните хора са тези, които чувстват болката на другите и действат, за да я облекчат.

До този момент Стефан седеше и слушаше останалите, но накрая не се стърпя и изказа своето мнение по въпроса:

– Искам да ви напомня, че когато се стремим да утешим другите, нашият най-голям източник на утеха е бил и винаги ще бъде Бог. Той се отъждествява с нас в нашите скърби и болки. Разбира по-добре от нас нашите уникални ситуации, несигурност и страхове. И докато Бог ни утешава в трудностите на нашия живот, ние сме в състояние да помогнем на другите.

Хендел става известен във своето време със своите опери, оратории и инструментални пиеси.

Дойде 1741 година и популярността на операта намаля.

Изведнъж Хендел задлъжня. Депресира се. Измъчваше го безсъние и ревматизъм.

Лятото той получава интересно писмо. Човек му бе изпратил либрето, което съдържаше стихове от Библията.

Хендел се впечатли от тези думи и реши да напише музика по тях.

Композиторът се заключва в кабинета си и за три седмици завърши оратория, която нарече:

– Месията.

Докато пишеше „Hallelujah Chorus“ Хендел получи видение. Небето бе отворено и множество се покланяха на Бога.

Първото изпълнение на музиката на тази композиция беше специална.

На първото представление в Лондон крал Джордж III чу „Hallelujah Chorus“. Той бе поразен. Изправи се и остана прав, докато припевът свърши.

Животът на Хендел беше преобразен от Божието Слово и той бе завладян от видението на Небето. Божието Слово и осъзнаването на Небето също могат да преобразят живота ви.

Присъединете се към множествата пеещи:

– Алилуя, защото Господ Бог всемогъщ царува.

Павел Петров, въпреки младостта си, се чувстваше като опитен музикант.

Нетърпелив да напредне в кариерата си, той се концентрира върху трудната музика и важничеше като казваше:

– Основите са само за начинаещите.

Един от популярните тромпетисти в района Пепо, както го наричаха всички, го чу и му направи забележка:

– Основите са от съществено значение за напредъка и развитието. Те са важни не само за начинаещи, но и за опитните професионалисти.

Наблягайки на тази гледна точка, Пепо подчертаваше:

– Важно е загряването и практикуването на дълги тонове. Амбициозните музиканти трябва да практикуват бавни гами. Всеки трябва да се концентрира към ясно свирене с по-добър тон. Не пренебрегвай основите. За да напреднеш е нужно да забавиш темпото и да продължиш да се концентрираш върху основите.

Същите принципи се отнасят и за нашия духовен живот. Лесно можем да приемем за даденост основни неща, като четенето на Библията, и да забравим изучаването ѝ във всеки етап от живота ни. Ние трябва непрекъснато да копаем по-дълбоко в Словото, да го запомняме и да се молим.

Бог не Го е направил сложно. Просто трябва да Му се доверим с цялото си сърце и да не разчитаме на собственото си разбиране. Когато правим тези неща и Го признаваме, Той ни е обещал да направи пътищата ни прави.

Не пренебрегвайте основите. Те са ключове за избягване на грешки, оставане на правилния път и движение към зрялост.

Беше време когато Рени се страхуваше да ходи на училище. Уроците ѝ бяха интересни и тя запаметяваше всичко още в клас, но една група момичета я тормозеха. Често ѝ правеха жестоки шеги.

За да се скри през междучасието от тях, Рени влизаше в училищната библиотека, където разглеждаше и четеше струпаните там книги.

Един ден тя прочете името „Исус“.

Нещо трепна в нея и тя бе сигурна:

– Това е Някой, Който ме обича.

През следващите дни, очаквайки предстоящото мъчение, Рени прошепна:

– Исусе, защити ме.

Така тя се чувстваше по-спокойна, защото предполагаше, че Той бди над нея.

С времето на момичетата им омръзна да дразнят Рени и я оставиха намира.

Минаха много години, но доверието в Неговото име, продължаваше да крепи Рени в трудните моменти.

Тя започна да чете Божието Слово и разбра, че Исус е Истината, Пътя и Живота.

Рени като малко момиченце призова Името Му и не съжаляваше по-късно за това.

Нека и ние да Му се доверим напълно, защото Той е Този, Който ни обича.

Облачно. От времена време слънцето се показваше и пак се скриваше. По едно време дори прикапа. После дъждът се засили и спря.

Васил гледаше небето, гледаше локвите и мърмореше под носа си:

– Животът не е лесен. Колкото остарявам, толкова по-трудно става. Някои сякаш нарочно привличат трудностите, а други си живеят без много затруднения.

– Тежат ли ти годините? – обади се комшията Тодор. – Не може да не се сблъскаш със затруднения.

– Понякога се чудя дали изобщо ще се справя, – въздъхна Васил.

– Бог е обещал да ни приве ….

– Господ, а какво прави Той? – прекъсна го яростно Васил. – Става ли по-лесно в живота ни?

– Бог не е казал, че ще ни се разминат проблемите, но Той ни дава ресурси и Своя Дух, Който ще ни преведе през тези проблеми. Какво по-добро от това може да бъде за нас? – добродушно се усмихна Тодор.

– И каква ти е ползата като теглиш и ти като другите? – махна с ръка Васил.

– Бедствията съкрушават някои, а други след като ги преминат, чупят рекорди. Виж, ако я няма зимата, пролетта няма да ни се струва толкова приятна. Ако не опиташ несгодите, успехът няма да те споходи.

– Приказвай си, каквото си искаш, но ме остави сам да се блъскам в орисията си, – недоволно размаха ръце Васил.