Повечето детски площадки, които днес могат да се видят са скучни и еднообразни. Една и съща пластмаса и никакви нови идеи.

Всичко това води до изчезване на радостта по тези площадки.

Но има и места, където децата могат да се повеселят и доволни да се движат.

Днес ви представям площадката на езерото Макуори.

Това е австралийска площадка предназначена за деца с ограничени възможности, в това число и на такива с нарушено зрение и приковани към инвалидни колички.

На нея може да се види 12 метрова кула за катерене, 9 метров спирален склон за пързаляне, люлки за инвалидни колички, музикални автомати и много други.

Всичко е тленно и на всичко идва края, гордост, завист, богатство и грях.
И смъртта ни настига като цинична реалност, венец на живота ни на даден етап.

Идва окончателния съд и заставаме на опашка смирено. Притиснати сме, синините не могат да се преброят. Ту лъжем, ту не лъжем, но всичко е напразно.

Съдията е строг и неподкупен. Тук не взимат рушвети, отплатата ни не се отлага, делата на всеки са записани.

Но има и прощение, лъч надежда, за всеки изживял живота си праведно.

На някой му се е усмихнало щастието и е получил аванс от Бога.

Защо това да не си ти? Какво чакаш? Съдният ден ли? Тогава ще бъде много късно за всичко.

Да получат подарък автомобил, мечтаят мнозина. Но все още има коли, от които трябва да се откажем на време, дори и да са ни поднесени на „тепсия“.

Погледнете Reliant Robin.

Автомобилът не се нуждае от допълнително представяне. Строго погледнато, това не е и автомобил, а по-скоро триколесен мотопед.

Колата е изключително „забавна“, особено в тези моменти, когато трябва да маневрира или да завива.

Няма значение през какво преминаваме, нито какви трудности преживяваме. Всеки от нас е ценен.

Нашето минало не определя бъдещето ни. Обстоятелствата и ограниченията понякога ни пречат да се радваме, но не трябва да допускаме това.

В живота трябва да бъдем благодарни за това, което имаме и да не се ядосваме, че нещо ни липсва.

Просто трябва да правим това, което умеем най-добре.

Кажете си: „Тук съм, защото за мен има цел. Да обичам другите хора и да ги вдъхновявам“.

Бъдете уверени, че всеки човек има своя цел, свой път и свое предназначение.

Ние сме много, а сме толкова различни. За това някой се нуждаят от подкрепа, друг от изслушване, ……

Важното е, че каквито и ограничения да имаме, всеки от нас е уникален. Можем да мечтаем и никога да не се предаваме.

Обикновено работата в театъра е доста напрегната, но и много интересна.

Една група от артисти гастролирали из близките населени места. Това доста често се случвало особено по празниците.

Веднъж групата имала детско представление. Артистите щели да изиграят приказка, в която принцесата трябвало да изяде отровена, от една магьосница, ябълка.

И ето артистката излязла на сцената с ябълката. Любувала ѝ се, а децата, които били на два метра от нея се развикали:

– Не я яж! Не я яж!

Изведнъж скочило едно момченце, цялото обляно в сълзи и започнало да крещи:
– Хвърли я! Хвърли я в ада!

Всички присъстващи възрастни били докоснати от този вик на детето …..