Когато Сара стигна до касата, кошницата ѝ бе пълна до горе. Отпред на опашката стоеше момче със скъсани маратонки и възкъса риза. В ръката стискаше пари.

До него бе момиче, вероятно сестра му. Къдриците ѝ явно се нуждаеха от гребен. Тя не бе облечена по-добре от брат си.

Независимо от всичко момичето бе щастливо и пригласяше фалшиво на пуснатата музика в магазина. В ръка то държеше много внимателно чифт много красиви обувки.

Когато стигнаха до касата децата чуха:

– Дванадесет и двадесет.

Момчето смутено постави парите, които стискаше до момента в ръката си на масата.

– Тук има само три и десет, – каза касиерката

– А може ли останалите пари да донесем след Рождество? – попита плахо момчето.

– Не, – грубо каза касиерката, – магазинът не продава на кредит.

Момиченцето прегърна обувките и заплака:

– Но Спасителят иска да купим тези обувки.

– Не плачи, – скара се брат ѝ. – Да вървим.

Сара не издържа и постави на масата недостигащите пари. В края на краищата е Рождество, нека се веселят децата.

Децата замръзнаха изумени. Когато Сара излезе от магазина попита момиченцето:
– Защо мислиш, че на Исус са му необходими тези обувки?
– Мама е болна, – каза момчето. – Лекарят каза, че скоро ще иде на небето. А там всичко е слънчево и златно, така казва нашият учител в неделното училище. За това искахме мама да бъде красива, когато се срещне със Спасителя.
Сара замълча, тя едва сдържаше сълзите си. Накрая успя тихо да каже:
– Да тя ще бъде красива.

Това е необикновен празник. На този ден празнуваме как Бог стана Човек и се откри на хората. За нас това е непостижима тайна.

Този, Който според древните традиции не назовавали направо, а само свещеникът имал право един път в годината да назове името Му влизайки в Светая  светих в Ерусалимски храм, стана Човек и се откри на хората.

Това никога не се е случвало, нито в една религия, нито в някоя култура. Това е изключително събитие, което е станало централен момент в цялата човешка история.

Но защо? Какво се е изменило с идването на Христос? Какво е толкова важно се е случило, след като Бог е станал Човек?

Факт е, че връзката между Бога и човека се е променила. Бог е станал очевидно близък и явен на света. Той може да бъде докоснат, а това съвършено променя всичките представи на човек за Бога и за отношенията му с Него.

Лежащият в яслите, кротък и беззащитен Младенец, в своето смирение и любов се оказва по-силен от многохилядната история на човешкото зло и нечестие, болки и незгоди, триковете на дявола, безмерния страх от смъртта и празнотата.

Колко щастливи сме ние християните, че имаме такъв Бог.

Много образовани хора казват, че Исус въобще не е съществувал, че Той е мит. Много от авторите по това време нищо не споменават за Него.

А ако се спомене за Тацит, се изказва мнение, че това е по-късно вмъкната от него историята. Добре е да се знае, че в текста на Тацит не се упоменава за Христос, а се разкрива Христос като Спасител.

Светската култура предлага да не се вярва, че Бог е станал младенец, а в това, че всеки младенец е бог. Дори за тях това не е нужно да се вярва, то е просто факт. Едно „но“ ни подсеща, че всеки възрастен чичко или стара лелка също са богове.

Докато човек е малък, мълчи и гука, той е прекрасен, но какво да кажем, когато порасне и се превърне в алкохолик. От тук и логиката на Ирод. Децата са цветя в живота, но навреме трябва да ги срежем, за да не се превърнат в увехнала гадост.

Раждането на Исус е факта и това е безспорно. То се е превърнало в част от историята.. Това Рождение е продиктувано от любов.

В същото време всеки човек израствайки, започва да обича деца и възрастни, гукащите и псуващите, усмихващите се в люлката и лъжещи по телевизията.

Между сантименталността и трезвата любов към всички хора има голяма пропаст, както между Бога и човека, но бездната е преодолима, благодарение Рождението на Исус.

Състояние, в което се намират душите на хората на земята, говори красноречиво за греха на човечеството. Ако знаем, че човек е опетнено Божие творение, не трябва да забравяме и нещо друго. В този свят човек няма шанс за по-добър живот.

Ако икономиката на някои страни все още се държи, докато Бог не се докосне до хляба опората на народите и нациите, то моралът е в безнадежден упадък, който никой не иска и не може да спре.

Бог ще съди света и всеки човек?

Не бихме имали надежда, ако Исус не се бе родил на земята и Бог не се бе сближил с човека. И тогава с ужас щяхме да очакваме Божия съд.

Исус е единствената надежда, няма друга алтернатива. Той дойде и Бог не остави човека. Ако Той не беше дошъл на земята и не ни бе дал спасение, за какво да живеем изобщо? Всичко би било безсмислено.

Но Бог стана Човек, живя сред хората, поучаваше ги и им даде скъпоценни обещания.

Това, което поддържа душата ми и ме успокоява не са национални и държавни идеи и проекти, а това, което Исус ми дава. Никой не може да Го замени.

Популярният немски рождествен пазар Striezelmark се намира в Дрезден, в историческата част на града, на площад Altmarkt Square.

Той е основан през 1434 г., но днес е удивителна съкровищница на ръчните занаяти.

През зимата интересна забележителност в Дрезден е 14 метровата  рождественска кула и най-голямата лешникотрошачка в света.

Ако отидете в Дрезден непременно опитайте немската торта Dresden Cristollen и  продълговатия кекс Stollen, покрит с пудра захар. Тези прекрасни сладкиши специално се пекат за Рождество.

Освен това, всяка година през втората седмица на декември, в града се провежда кексов фестивал с парад и гигантски тритонен кекс.