Всеки от нас има таланти. Какво да правим с тях?

Каквито и да са талантите ни, всички ние имаме една голяма дарба, и тя е да чувстваме радост.

Радостта е индикатор за хармонията.

Помислете добре, всеки сам за себе си: Какво най-много ме радва?

Може би да бъда навън сред природата, а когато съм у дома да пиша …… Да бъда с децата си, ….. да мисля и разсъждавам.

А защо не да създавам радост около себе си?! Но за да стане това самата аз трябва да съм радост…..

Май трябва да поставя стража, да ме пази от нежеланите мисли, все пак е глупаво да бъдат произволни и разбъркани.

А кого да поставя за стража? Може би госпожа Воля. Тя трябва да стои на входа и изхода, и да контролира нещата. Нужно е да бъде силна, за да изхвърли всички „бандити“ и нежелани натрапници навън.

Всичко старо и ненужно изхвърляме като баласт, за да се издигне балона на мечтите нагоре.

Но ние сме надарени с нещо много по-силно и важно, а именно да обичаме.

Румен беше отчаян. Бе попаднал в положение, от което не знаеше как да се измъкне. Излезе навън и вървеше през нивите без да мисли накъде отива.

Изведнъж пред него застана един старец. Той беше с дълга прошарена коса и малки едва забележими мустаци.

– Изглеждаш ми доста объркан и не на себе си, – каза старецът.

– Ти пък от къде се появи? – грубо каза Румен.

– Това е моята ферма, обичам често да се разхождам тук, – отговори старецът спокойно.  – А ти знаеш ли накъде си тръгнал и къде отиваш?

– Шляя се нагоре надолу, – каза неопределено Румен.

– Аз питам за живота ти? – настоя старецът. – Познавам много хора, които се сблъскват с някакви неприятности и изглеждат като теб, изпълнени с неувереност и страх. Разкажи ми, може и да ти помогна да излезеш от безизходицата, в която си попаднал.

Румен погледна старецът. Лицето на възрастния човек беше спокойно и уверено. И той му разказа всичко.

– В това състояние си, защото си изгубил целта си, – заяви твърдо старецът. – Нямаш насока в живота си, която да те зарежда с ентусиазъм, който осигурява увереност и стимул да преследваме мечтите си. Да живееш без цел е все едно да си перце, което лети, където вятърът го отнесе.  Така си се превърнал в ходещ мъртвец. Когато човек открие целта си, той намира смисъл да се движи и живее. Трябва да намериш правилния път, а мотивацията ще довърши всичко останало.

– А къде да намеря тази цел? – попита Румен.

Старецът не отговори веднага.

Цяла нощ Румен се бе молил:

– Господи, покажи ми цел, която да следвам….. използвай ме за изпълнение на Твоите цели, нека да бъда част от Твоя план.

И ето сега съвсем непознат човек за същото му говори. „Неведоми са пътищата Господни“.

– Мислех си, че съм намерил целта, когато завърших университета, – започна неохотно Румен. – Но сега се съмнявам във всичко: в работата си, в решенията, които съм взел, в миналото и за бъдещето ….. Аз съм един изгубен човек.

Дълбока въздишка, примесена с отчаяние, се отрони от младия мъж.

– Това може да се промени, – каза старецът.

Румен го погледна с надежда.

– Намери място, където най-добре биха прилегнали дарбите и уменията ти. Започни да работиш усилено, без да обръщаш внимание на всяко противодействие и упорство, такива винаги ще имаш. Тогава ще се почувстваш уважен, зачетен и признат.

Румен реши да послуша старецът и да опита.

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни“.

Моли ли сте се на Бог, да ви покаже, угодно ли Му е това, което искате да направите или не? Нека ваш арбитър да бъде мирът Христов. Нека той да ви помогне да си отговорите на въпроса.

Ако вие решите да правите нещо и усетите, че нямата мир в себе си, тогава не го правете.

Все пак, не забравяйте, че трябва да сте много внимателни към това вътрешно ръководство на Светия Дух, за това тънко чувство на безпокойство или мир, което Той ви дава.

Бог няма да ви изтласка сутринта от леглото, за да ви каже какво точно трябва да правите. Той говори чрез така нареченото вътрешно свидетелство, мирът или безпокойството във вашето сърце.

Така че вие сте длъжни да се вслушате в него. Вие не можете постоянно да бъдете заети с ежедневните си дела. Трябва да отделяте време  за Бога.

Пазете се от разправии. Ако сте ядосани и разочаровани от нещо в живота си, много трудно ще приемете тихото и спокойно ръководство на Светия Дух. За това „бъдете благодарни“ на Бога и Му въздайте хвала.

Запазете тази нагласа на благодарност и признателност в сърцето си. И тогава ще бъде много по-лесно да чуете гласът на „арбитър на света“, когато Той ви говори.

През ноември получих пръчки от розов храст като подарък, с пожелания да ми бъде нещо като мост към пролетта.

В упътването бе написано устойчиви, цвят червен, но на вид бяха само голи пръчки с големи бодли.

Това, че е устойчив е добре, за това го оставих на терасата да презимува. Същата нощ имаше голям студ. А на следващия ден видях, че съм забравила да завия пръчките с чувал от зебло.

„Край, – помислих си, – свърши се с моето мостче към пролетта. Ех,  дано се укажат наистина устойчиви, но като гледам какво прави зимата край него….“

В началото на март природата засвири пролетната си увертюра. Започнаха да надничат зелени стръкчета и разноцветни пъпки разкриха красотата си.

Хвърлих един поглед на розовите пръчки и замръзнах …..Видях отново само сухи стебла с бодли, а кората им се лющеше.

– Давам ти срок само една седмица, а после …. в коша, – заканих се, не на шега.

Боднах пръчките на слънце и ги полях ……

Странно нещо е пролетта. Преброих пъпките и се засмях.

При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.

Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.

Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.

Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.

Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ  държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.

90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.

За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.