На 40 години ноктите на орела става прекалено дълги и гъвкави, за това той не може да хваща жертвите си. Клюнът му става много дълъг и извит, и орелът не може да се храни.
Перата на крилете и гърдите стават гъсти и тежки и му пречат да лети.

Пред орела стои избор, смърт или дълъг и болезнен период на изменение, продължаващ 150 дни.
Той отлита в гнездото си, което се намира на върха на планината и там дълго време удря клюна си в скала, докато не го разбие и той падне….

След това орелът чака, докато му порасте нов клюн, който той вади с ноктите си. Когато му пораснат нови нокти, орелът одира своето тежко оперение на гърдите и крилата.

И тогава , след 5 месеца болка и мъчение, с нов клюн, нокти и оперение, орела се възражда и може да живее още 30 години.

Много често, за да живеем, ние трябва да се изменим. Понякога този процес е съпроводен с болка, страх и съмнение. Ние се отърваваме от минали спомени, привички и традиции.

Само освобождението от товара на миналото, ще ни помогне да живеем и да се наслаждаваме на настоящето, и да се подготвим за бъдещето.

Анелия пътуваше с автомобила си към къщи заедно с пет годишната си дъщеря Петя и малкия си син Пламен.

Тя бе много изморена. Грижите за тези две малки деца плюс работата ѝ в офиса, напълно я изтощаваха.

Очите ѝ се притваряха, но тя се стараеше да следи пътя и да внимава къде кара.

Накрая умората надделя и Анелия заспа на волана. Колата излетя от пътя, блъсна се в едно дърво и увисна над бездната.

Пламен изгуби съзнание. Анелия припадна със счупен гръбнак. Само на Петя ѝ се бе разминало.

Момиченцето излезе от седалката за деца и изпълзя от колата навън.

„И сега какво? – помисли си Петя. – Ако не отида да кажа на някого, те ще умрат“.

Спасението на майка ѝ и братчето ѝ тежеше на нейните рамене.

И все пак Петя успя. Когато видя хора, започна да вика и да плаче:

– Мама… Пламен, кола…. спаси, ……..умрат.

Хората не можеха да разберат какво казва детето, но усещаха, че се е случило нещо лошо. Извикаха по телефона линейка и се насочиха към мястото, на където ги теглеше Петя.

Медиците, които по-късно преглеждаха Петя, не можеха да повярват на случилото се.

– Как това малко момиченце е успяло да излезе от колата, да се покатери по скалата и босичко да тича, докато срещне хора, извиквайки ги на помощ?

– Смелостта на това дете е просто невероятна.

– Погледнете я, колко е малка, а не се е поколебала, да тръгне да търси помощ за майка си и брат си.

Скоро Анелия и Пламен ще се оправят, а произшествието ще остане в паметта на това семейство, като кошмар.

Испанският художник Алфредо Наваро се е родил на източното крайбрежие на Испания в град Алкой през 1965 г. Неговият баща е бил художник и винаги е подкрепял Алфредо в неговите художествени начинания.

Наваро е започнал да рисува още на 5 години. Постепенно баща му го е научил на техниките свързани с маслената живопис. Когато Алфредо станал на 13 години, той започнал да рисува с маслени бои.

Първо Наваро е учил в училище за изящни изкуства. След това продължава обучението си във Валенция.

На 19 години Алфредо започва да рисува с маслени бои професионално. През 1986 г. получава първо място на художествена изложба в Галация.

Наваро вярва, че неговият метод е на границата между реализъм и хиперреализъм. Вдъхновен от простора на Средиземно море и Атлантическия океан, Наваро рисува предимно морски пейзажи, понякога тихи, понякога бурни.

В неговите залези и море с пенливи вълни присъстват изразителни цветове и невероятна атмосфера. С голямо майсторство художникът представя разбиващите се вълни в скалите и полупрозрачната морска стихия, която се плиска на брега … или как залезът прониква във вълните.

В морските пейзажи на Наваро се усеща безбрежността на океана, топлия танц на слънцето върху водата и безкрайността на хоризонта.

Тези картини очароват и покоряват зрителя.

Този плаващ малък дом се намира на езерото Пауъл, разположено на 160 км на север от Ванкувър, Канада.

Постройката е направена през миналия век. Купили са я Лутц Марджи и нейния мъж Уейн, защото много им харесала околната среда. След това съпрузите направили основен ремонт и реконструкция на жилището.

Основата на плаващия дом, разположен в закътан залив, се състои от кедрови стволове, вързани със стоманени въжета. Тя е привързана към отвесна гранитна скала така, че да може да се издига и спуска в съответствие със сезонното ниво на водата в езерото.

Площта на дома, построен на палуба, е 62,7 кв. метра. По-ниското ниво е оборудвано с две спални едната, от които се използва за съхраняване на продукти. Банята и откритата кухня- гостна, заемат половината от първия етаж. В таванското помещение е разположена голяма спалня, която е напълно достатъчна за двама човека.

Източници на енергия за плаващия дом са слънчеви батерии, вятърът, експериментална печка за дърва, термоелектрически генератор и пропан в бутилка. През зимата съпрузите използват малък генератор.

Намислила Омразата да унищожи света. Превърнала се в огън и започнала  да пали всичко около себе си.

Любовта видяла това и ѝ препречила пътя с вода.

Тогава Омразата се превърнала в разрушителен ураган, но Любовта не дремела, застанала пред нея като неразрушима скала.

Омразата станала мор, Любовта изцеление.

Омразата се преобразила във война, а Любовта в мир.

И така, колкото и да се мъчила Омразата да унищожи света, винаги пред нея заставала Любовта като надеждна преграда.

Тя и сега стои. В противен случай, отдавна нямаше да съществува светът.

Любовта е непобедима. Всички жалки опити на злото ще бъдат спрени от безмерната сила на Любовта.