На 15 септември 2016 г., Китай успешно стартира в космоса първия в света студен атомен часовник.

Неговата точност превишава всички досега съществуващи устройства определящи времето. Те са хиляди пъти по-точни от часовниците на спътниците.

Изстрелването е било проведено от китайския космодрум Цзюцюан в провинция Гансу. Ракетата носител „Чанчжн-2F“ е въвела в земната орбита космическата лаборатория „Тянгун-2“. В нея са били поставени студените атомни часовници, които учените нарекли Cacs.

Поставени в орбита ултра-прецизни часовници ще се използват както за военни, така и за граждански цели.

В студените атомни часовници се използва лазер, за това са по-точни от обичайните „горещи“ часовници.
Грешката  на Cacs е 1 секунда за милиарди години.

Професор Сюй Чжэн, който е участвал в разработването на тези часовници смята, че студеният атомен часовник ще подобри качеството на работата на китайската спътникова навигационна система и ще станат най-точните в света.

Освен това размерът на този часовник е много компактен, той може да се носи от двама човека.

Учени от САЩ И Европейската космическа агенция са работили върху такива проекти, но те не били завършени поради недостатъчно финансиране.

Ако сме небрежни, то на всяка крачка от пътя ни може нещо да се случи, което да ни победи и да отнеме душевния ни мир. Сатана не спи.

Той усилено продължава да съблазнява и да донася смърт, разбира се ако това му се отдаде. Във всеки момент на нашия път ние трябва да проверяваме термометъра на духовната си температура, за да се убедим, че тя е на необходимата висота.

Възможно е човек, при желание, от самата паст на поражението да излезе с победа, ако с решимост в подходящия момент прояви своята вяра.

Вярата може да измени положението. Колкото и да се е сгъстила тъмнината, каквото и да е било затруднението, бързо се обърнете към Бога с искрена вяра в Него и ситуацията веднага ще се промени.

Бог е силен и само за една секунда може да превърне поражението в победа, само ако уповаваме  на Него.

Ако сложите джобен часовник на маса и се отдалечите от нея на известно разстояние, при условие на относителна тишина в помещението, вие ще чуете тиктакане, след това ще настъпи тишина, а после отново ще чуете звука на работещия механизъм.

На какво  се дължи това?

Може би с временно оглушаване, шегувам се.

За да отговорите на въпроса, трябва добре да познавате как действа слуха при човека.

Е, ако не знаете, ще научите от …..

Отговор:

Странните паузи в „работата“ на часовниците медиците обясняват с умората на слуха. За няколко секунди ушите на човек си дават почивка, а след това отново функционират с пълна сила.

Един учен успял да изобрети машина на времето. Това се случило през 1994 г.
Разбира се, той веднага решил да я опита, за това дръпнал лоста.

След секунда на таблото на апарата се появило числото 1858. След още една секунда 1859. А след това неочаквано се появило числото 1900.

Какво е следващото число, което ще се появи на монитора на машината на времето?

Сега е ваш ред. Мислете и съобразявайте.

Свикнахте с подсказките вече нали? Добре и този път ще има.

Може би не става въпрос за години, а за измерване в ….

Досетихте ли се? Много е лесно!

Отговор: Следващата цифра на дисплея ще бъде 1901, а по-точно …. разделете цифрите две по две и между тях поставете „:“. Какво се получи? Не година, а показанията на електронен часовник, отчитащ времето в часове и минути.

Виктор спря и се вгледа в следобедния пейзаж. Съсредоточи върху дишането си и проясни съзнанието си. Опита се да овладее емоциите си, но без особен успех.

Току-що бе преживял период, в който губеше разсъдъка си и действаше, воден единствено от чувствата си. Беше загубил контрол върху действията си. Съзнанието му се бе изолирало от реалността. Тези белязани с насилие мигове тревожно зачестяваха и продължаваха все по-дълго.

Те започнаха по време на мисията му в Афганистан. Тогава продължаваха само за част от секундата и се случваха на два-три месеца.

Той смяташе, че това му състояние се дължи на стреса от участието му в тази гадна война. В края на войната той губеше паметта си по цели дни. Понякога идваше в съзнание, но се намираше в други части на страната, без да знае как и защо се е озовал там. Пристъпите спряха, когато войната свърши.

Спомените за тези случаи избледняха. Но изведнъж се появиха отново. Безполезността на кариерата му стана очевидна, когато любимата му родина изчезна под вълните на новите промени. Краткотрайните загуби на паметта започнаха отново. Времетраенето и честотата им се увеличаваха непрекъснато.

По време на сляпата ярост на Виктор умираха хора. През последния месец се бе събудил от поредния епизод и бе видял, че четирима от подчинените му са загинали от неговата ръка.

Бяха наредени около масата за конференции и гърлата им бяха прерязани. Виктор не си спомняше да ги е убил. Нямаше представа как е успял да сломи съпротивата им, докато ги е ликвидирал. Четиримата бяха едри и яки мъже.

Съзнавайки, че току-що се е върнал от скритото насилие в съзнанието си, той се обърна, за да види дали неудържимата му ярост не е станала причина за още една смърт.

Гостът му бе слаб, млад учен в черни джинси и риза без вратовръзка. Теодор се бе втренчил във Виктор през дебелите стъкла на очилата си. В замъглените му очи се четеше недоумение и изненада от случилото се, на което току-що бе станал свидетел.

Виктор се зарадва, че вижда жив младия човек пред себе си.
Той застана пред младия мъж и заплашително скръсти мускулестите си ръце пред гърдите си. Гласът му беше спокоен и еднообразен, а бурните му чувства бяха временно овладени зад невъзмутимата му фасада.

– Поради некомпетентността на някои хора, задачата ти току-що стана много по-трудна.

Теодор не каза нищо. Седеше на ръба на креслото доста уплашен.

– Обади се моят човек – Виктор кимна по посока на строшения телефон. – Направени са два неуспешни опита да се спре неприятелят. Очаква се от другата страна да предприемат някакъв ход. Познавам ги много добре и знам, че единственият шанс срещу тях, е да избързаме с крайния срок. Трябва да си готов до 36 часа, в противен случай трябва да зарежем проекта.

– Не! – Гневът в гласа на Теодор изпъна хилавото му тяло.

Тесните му рамене се повдигнаха, той стана и неспокойно закрачи из стаята.

– Да или не, – засмя се злобно Виктор, – зависи от ситуацията и ответната реакция на тези отсреща.

Въпреки пристъпите и това, че не можеше да контролира съзнанието си, Виктор бе решил да унищожи веднъж и завинаги тези, които му бяха причинили това болезнено състояние и искаха да го унищожат.