Беше 15.. година. Бележити художници, скулптори и учени оставяха ясна следа и определяха множество пътища в развитие на изкуството и науката.

Беше ранна утрин. Прозорците бяха заскрежени. По това време много малко хора се мяркаха по улиците. Повечето търсиха топлина край запалените огнища, ако изобщо бяха станали от топлите постели.

Ема загърната в шубата си, тихо открехна вратата и тръгна по заснежения път. Бе чула интересни неща за майстор Тома и искаше да види всичко с очите си. Ако баща ѝ знаеше накъде се е запътила, никога нямаше да я пусне, за това тя тръгна рано от къщи, когато всички още спяха.

Студът се опитваше да проникне под кожената ѝ наметка, но успя само да ощипе бузите ѝ. Любопитството ѝ даваше сила и тя крачеше бързо напред.

Стигна до една дървена порта, бутна я внимателно и влезе много тихо. В работилницата се прокрадваше слаба светлина.

– Добро утро, – каза тя и едва тогава забеляза майстор Тома седнал гърбом към нея. – Колко необичайно синьо е небето в днешния студен зимен ден.

– Всъщност, – обърна се Тома към нея, – небето съвсем не е синьо. Цветът му е резултат от отразяването на слънчевите лъчи във водата, която се съдържа в небето.

– Ако не е синьо, какъв е цвета на небето? – попита Ема с широко отворени очи.

– Този красив син купол, който виждате, покрива една непрогледна тъмнина, – поясни Тома.

Ема се страхуваше от Тома, защото той проучваше явленията в природата. Щом Бог иска да виждаме небето синьо, така и трябва да бъде. Какво добро може да излезе от това да се изследват и разкриват тайните Му? Така я учеха в къщи.

Ема се чувстваше доста неловко. Проницателността на този едър мъж я плашеше. За нея всичко беше просто и ясно. Тя не търсеше обяснение, защо това е станало така или по друг начин, но се пак бе привлечена  от знанията и мъдростта на майстор Тома.

– Вярно ли е, че сте построили машина с крила и искате с нея да полетите? – плахо и колебливо попита Ема.

– Да, вярно е, – усмихна се гордо Тома.

– Но ако не успеете ….., – запъна се Ема, – искам да кажа …..това няма ли да ви убие? Не се смейте, това е сериозно нещо. Вие сте мъдър мъж и ще бъде жалко, човек с такъв талант да се погуби.

– Вече съм направил няколко предварителни опита, макар и от по-малка височина, – опита се да я успокои Тома. – Махолетът действа много добре. Както виждате не съм се наранил.

– Не ви ли е страх, че с този …. махолет предизвиквате Бога? – попита Ема. – Той е отредил на птиците да имат крила и да летят, а на хората да ходят по земята, така казва свещеникът в църквата.

– Не, – спокойно отговори Тома. – Вярвам, че Бог ме е вдъхновил, за да създам тази машина. Надявам се, че когато летя той ми е простил. Не сте ли забелязали, че Бог не убива хора, които искат да разберат тайните на творението? Той разкрива тайните си на търсещите.

Ема не беше такава голяма оптимистка в това, но му вярваше, макар думите му да я смущаваха. В работилницата имаше много чертежи, части от неща, които тя не разбираше.

Ако я попитаха: „Какво правиш тук?“ Нямаше да може да отговори. Тя бе малко момиче, неоформена още жена, която искаше да разбере ….

Викингите са били майстори корабостроители, но те били моряци и гениални навигатори  по рождение.

Те могли да се облягат на движенията на теченията и облаците, ветровете и вълните,  а също така и температурата на водата.

Викингите изучавали миграцията на рибите и птиците.

През нощта плавали, като се ориентирали по звездите. През деня използвали слънчев компас. Той бил подобен на циферблат с диск, в центъра на който бил поставен  ствол, който се вдигал и смъквал, за да измерва наклона на слънцето, чрез издълбаните на повърхността линии.

Измерената от викингите географска ширина била удивително точна. Не се е случвало техен кораб да се изгуби безследно.

Майсторството им в морето било безспорно и никога не било излагано на предизвикателствата.

Черните щъркели гладуват в резерват в северен Китай поради захладяване на времето. Реките в провинция Шанси, където се намира резерватът, са покрити с лед.

Сътрудниците на резервата в град Линцю казват, че черният щъркел на ден изяжда до килограм щипок, сладководни риби от рода на шараните, а когато стане по-студено и повече.

Биолозите подхранват щъркелите с малки рибки и скариди, но това не е достатъчно.

Сътрудниците на резервата се помолили местните жители да им помогнат кой с каквото може.

Районът на резервата надхвърля 71 хиляди хектара. Той е единствената защитена територия в планината Тайханшан, където редки видове птици са под защитата на човека.

Черните щъркели са сред най-застрашените видове. Популацията на тези птици, наброява само около две хиляди, почти половината от тях живеят в Китай.

Доброволецът Крис Джонсън попаднал на насекомо, което имало различни цветове на крила си.

Двете десни били кафяви с жълти и бели петна, което е типично за женските пеперуди, а двете леви били в по-тъмен цвят и са били покрити с зелено, имали сини и лилави петна, характерни за мъжките индивиди.

Крис показал пеперудата на ентомолога Джейсън Уайнтрауб, който е потвърдил, че насекомото е гинандроморфом. Такива признаци се наблюдават при някои видове птици и пеперуди, при които двата пола имат ралична окраска.

Аномалията може да се появи при неразделяне на половите хормони, което се случва в по-ранен етап на развитието.

Това явление е изключително рядко и често не са идентифицирани при видове, при които цветовете на женските и мъжки индивиди са сходни.

Гигантски чайките започнали да тероризират фермата за овце в графство Кери в югозападната част на Ирландия.

Местният фермер Джон МакКроган станал свидетел на нападението на ято морски птици върху стадо овце. Загинали две животни, от ноктите на птиците не ги е предпазила дори дебелата вълна. Фермерът се опитал да прогони чайките с пръчка, но това не изплашило птиците.

– Мисля, че ако в ръцете си нямах пръчка, щяха да нападнат и мен, – заявил фермерът.

Неговата съседка Бриджит О’Конър също е разказала, че е намирала останки на редовно измъчвани от птиците овце. Според нея, по-голямо количество чайки са се наблюдавали край брега само преди буря. Но сега птиците приближават все по-близио и по-близо до човека.

Местният мотоциклетист Винсент Апълби е разказал, че е бил нападнат от гигантски чайки, когато карал мотора си. Той трябвало рязко да захвърли мотоциклета си и да избяга в дома си. Чайките се спускали над него като „бомби през Втората световна война“.