Архив за етикет: музей

Единственото огледало

Петър Икономов бе късоглед мъж на средна възраст.

Той се смяташе за експерт по изкуството.

Веднъж посети един музей в близкия град.

Беше си забравил очилата и не виждаше ясно, но това не му попречи да изкаже мнението си за портрет в цял ръст:

– Рамката изобщо не отговаря на картината. Човекът е добре, но доста старомодно облечен. Художникът е направил голяма грешка, като е избрал такъв калпав образ, за да го нарисува.

Той продължаваше със своите забележки, когато съпругата му го дръпна настрани и тихо му прошепна:

– Скъпи, ти се гледаш в огледалото.

Важно е да изследваме правилно живота си, като изберем единственото огледало, което разкрива какви сме. И това е Божието Слово.

Чудакът

indexБащата на Слави Димов бе борсов посредник, който бе осигурил добре бъдещето на сина си. За това всички очакваха да общува с хора, с които „му се полагаше“. Ако имаше други познати, те можеха да бъдат само връзки на младия мъж, за които близките затваряха очите си.

Социалният му коефициент се отличаваше от тези на другите синове на борсови посредници. Той би бил по-нисък, защото Слави се държеше скромно, имаше „мания“ за старинни предмети и картини. Живееше в старо жилище, където трупаше колекциите си.

Леля Маргарита много искаше да ги разгледа, но те се намираха в квартал, в който според нея било срамно да се живее.

– Добър познавяч ли сте? – го питаше тя. – Защото знам какви боклуци пробутват търговците.

Ах, тази леля! Тя не допускаше, той да е кой знае колко компетентен. Нямаше високо мнение за интелектуалните му способности.

Ако го накараха настойчиво да сподели оценката си за някоя картина, той смутено млъкваше, но малко след това охотно осведомяваше всички, в кой точно музей се намира тя, както и кога е създадена.

Слави в компанията на близките си се задоволяваше да ги забавлява само с най-дребни случки, чиито герои бяха общите им познати.

Той си преписваше нарочно такава смешна роля и с остроумието си развеселяваше събраните.

– Слави, ти си голям чудак! – казваше лелята често.

Поради квартала, в който живееше, дядо Нено се шегуваше, когато видеше Слави да поднася поредната си изненада от нов вид бонбони.

– Момче, още ли живееш до винарските складове. Сигурно си още там, за да не испуснеш влака, който тръгва за столицата.

Старецът леко се подсмихваше и намигаше на останалите. Един вид: „Нали си го знаете!“

Вдъхновен от детски рисунки, художник рисува симпатични персонажи

Аарон Зенц е илюстратор от Мичиган. Той е бил поразен от детската фантазия, която му давала идеи за фантастични герои.05102017-kids-monsters-1

Тази година той се обърнал към малките жители на своя щат с молба, да му изпратят свои рисунки с измислени от тях персонажи.05102017-kids-monsters-3

Аарон получил над триста детски рисунки, но тази цифра не е окончателна, защото децата продължават да му изпащат още от своите рисунки.05102017-kids-monsters-5

Всички тези детски творения са нелепи и ъгловати, но Аарон им дал нов живот, прерисувайки ги по собствен маниер.05102017-kids-monsters-8

Най-добрите си работи художникът е представил в местния музей, не забравяйки да представи източника на вдъхновението си.

Малко известният микробиолог

unnamedЕпидемиите от смъртоносни болести отдавна са бич на човечеството. Думата „чума“ и „холера“ и днес в много езици се използва за обозначаване на проклятие.

Микробиологът, който е успял да се справи с тези заболявания е роден в Руската империя. Неговото име малцина са знаели, но то е малко известно и днес.

В Индия Владимир Аронович Хавкин го наричали „Махатма“ и в негова чест нарекли Бомбайския бактериологичен институт. Бил му връчен орден Кавалер на Индийската империя на кралица Виктория.

В Израел е засадена горичка в памет на Хавкин, а в родния му град има малък музей към санитарно епидемиологичната станция.

Класически скулптури „облечени“ в модерни дрехи и аксесоари

16082017-modern-sculpture-2Лео Калар, фотограф от Франция, още през 2012 г съвместно с музея в Лувъра в Париж пристъпил към проекта за създаване на „Каменни хипстъри“ и досега продължава с тази си дейност.

Работите на майсторът са много интересни. Той „облича“ класически статуи в съвременни дрехи, без да забравя за най-модерните аксесоари и джаджи.

Първоначално Лео фотографирал харесалите му фигури, а после молел свои познати да му 16082017-modern-sculpture-3позират в същите пози.

Само живите модели, за разлика от каменните си колеги, са екипирани с джинси, рокли, тениски и ризи, слънчеви очила, смартфони, часовници и бижута.

Окончателните щрихи майсторът прави с помощта на Photoshop, в резултат на което всеки статуя наистина изглежда много съвременно.