Домът се намираше на самият връх на възвишението. Беше на три ката. Целият бе от камък.

Изгладени естествени дъбови дървета на два пояса го опасваха. Те  бяха като допълнителен екстериор към сградата.

Покривът бе от от едри каменни плочи, които образуваха солидна стряха.

Домакинът бе поканил в дома си само видни хора. Самият той изпитваше неприязън към простолюдието.

Когато минеше край някой по-беден човек или жена с много деца, които подсмърчаха или плачеха, обръщаше глава на другата страна.

Той не бе от тях. Нямаше нищо общо помежду им. Изпитваше чувство на превъзходство над тази тълпа.

Той беше много повече от тази многолюдна паплач, няколко степени над тях.

Придружаващите го оглеждаха къщата и цъкаха с език. Един от тях шеговито каза:

– Продане, ти си издигнал истинска крепост. Само не знам от кого ще те пази тя ….

– От кого ли? – Домакинът смръщи вежди и кимна с глава към селото. – Богатството предизвиква завист, а тя лесно може да се превърне в злоба, която търси всякакъв повод да раздуха и най-малката искра, за да предизвика пожар.

Попиталия само поклати глава и си помисли:

„Виж ти какво ставало в мирните дни, когато не ни заплашват войни или природни катаклизми?!

Всеки позабогатял и придобил власт е започнал да мисли само за себе си. Кой знае колко такива крепости са издигнати и ще продължават да се издигат?“

Иван пътувал с баба си и дядо си по магистралата. По пътя имало доста места, където имало малки паметни плочи, окичени с цветя.

Иван попитал:

– Бабо, какви са тези паметници?

– На това място са ставали пътнотранспортни аварии и някой е загинал.

Пристигнали на гробищата. Иван опулил очи и извикал:

– Ау, колко много аварии.

Главният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“

Кралското общество за защита на животните получило необичайно съобщение от жител на Лемингтон-Спа, който забелязал в местното гробище, попаднала лисица в капан.

Главата на животното била заклещена между две надгробни плочи.

Не се знае как се е стигнало до такова нещастно положение , но лисицата е била така достатъчно дълго време. Тя била забелязана чак в 11 часа преди обяд.

По-късно се изяснило, че животното не е пострадало и го пуснали обратно в природата.

Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.