Архив за етикет: Москва

Бързай да правиш добро

haas_2010177_sГлавният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“

В Москва на паметник има пет правописни грешки

3815През 1992 г. в Москва в чест на Деня на славянската писменост и култура е издигнат паметник на Кирил и Методий, на които традиционно се приписва създаването на кирилицата.

Надписът на пиедестала е на старославянски и гласи:

„Святым равноапостольным первоучителям славянским Мефодию и Кириллу. Благодарная Россия“.

По- късно лингвисти са открили в този надпис пет грешки. Две от които са само в думата „Россия“.

Как математикът Александър Волков е станал писател

3674В края на 1930 г. Александър Волков, който по образование бил математик и преподавал тази наука в един от институтите на Москва, започна да учи английски.

За се упражни решил да преведи приказката „Вълшебникът от Оз“ на американският автор Франк Баум., за да я разказва на своите деца.

На тях приказката много им се харесала и те поискали да има продължение. И Волков покрай превода започнал да измисля нещо от себе си.

Така било положено началото на литературният му път, в резултат на което се появил „Вълшебникът от Изумрудения град“ и много други приказки за Вълшебната страна.

А книгата „Вълшебникът от Оз“ в обикновен превод на руски се издала чак през 1991 г.

Влакът „Лев Толстой“ оборудван с библиотека

Поезд-Лев-Толстой-300x140Във влака „Лев Толстой“ движещ се по маршрута Москва – Хелзинки, започва да работи библиотека със съвременна руска и финландска литература. Проектът се реализира с подкрепата на финландското посолство в Москва.

В съобщение се казва: „От 5 февруари до 5 Април 2017 г. в номер на влака 31/32 “ Лев Толстой“ Москва – Хелзинки за пътниците ще работи истинска библиотека. Тя включва книги на съвременни финландски и руски писатели за най-различни възрасти, преведени на руски и финландски език съответно“.

Пътниците, за да получат книга за четене, ще трябва да я поръчат на кондукторът, като запълнят съответния формуляр на библиотеката.

Има изход от всяко положение

hqdefault-335x256Когато Олга Шиварова получила увреждания и станала инвалид, тя се научила да рисува с устата си. Олга била прикована към инвалидна количка поради рядко заболяване на централната нервна система.

Шиварова забелязала първите симптоми на заболяването си, когато станала на 33 години. По това време е работила като счетоводител в Москва.

Поради прогресиращото заболяване ръцете ѝ отказали и започнал да се губи гласът ѝ.

В Рязан Олга се научила да рисува, като държала четката с устата си. Скиците си правела на таблет. Тя управлявала устройството си с помощта на носа си. За да направи една картина на Шиварова са ѝ необходими три дена.

Тя казва:

– Промени се отношението ми към живота и моето заболяване. Чувствам, че все още съм жива. Започнах да усещам повече радост и наслада в това, което върша. Например, за мен живота изглежда обемен.

Олга обича да посещава театри и кина, разхожда се ежедневно. Помагат ѝ от семейството и една студентка доброволка.

Шиварова дава следния съвет:

– Хора, които са се сблъскали с такива трудности, особено по-младите, искат да намерят изход от ситуацията. Моя девиз е: „Има изход от всичко“.