Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.

Изглежда жените са слаби и недалновидни, но само така изглежда.

Още в древни времена се е смятало, че жената е пазителка на домашното огнище. Тя е майка и нейното място е в кухнята.

А техниката и електроника съвсем не са нейно предимство и привилегия. И никой не е мислел, че жената може да създаде нещо не съвсем женско. А знаете ли, че жените са измислили множество вещи, които не са изобщо женски?

Например, силиконът. Този материал е измислен от скулпторката Патриция Билингс, когато тя се опитвала, да създаде такава циментова добавка, която няма да позволява на творенията ѝ да се рушат.

След множество експерименти, през 1970 г. Патриция изобретила неразрушима мазилка.

Едва по-късно тя забелязала, че измисленият от нея материал бил устойчив и на огън.

Една бутилка от най-скъпата в света водка може да се купи за 3, 75 милиона долара.

„Водката на милионера“ първо се филтрира през лед, след това през въглени, получени от дървесината на скандинавска бреза, а накрая през пясък и смачкани брилянти и други скъпоценни камъни.

Това чудо се продава в кристална бутилка с добавка на платина и родий, инкрустирана с диаманти.

Японски специалисти от Токийския университет са създали нов вид стъкло, което има същата издържливост като стомана. Това ще спомогне за направата на здрави прозорци и съдове.

Японските специалисти възнамеряват да доведат технологията до масово производство в рамките на пет години.

Стъклото се състои основно от силициев диоксид с добавка на алуминий.

До сега е било сложно да се прави стъкло с по-голямо съдържание на алуминий, поради кристализацията, възникваща при контакт на стъклото с контейнер.

Учените са успели да се реши този проблем чрез разработване на технология за производство на стъкло, без използването на контейнер.

Специалистите са използвали  принципа на аеродинамичната левитация.

Изследователите използвали газ за издигане на материалите във въздуха, а след това ги разтопявали с лазер.

Полученото стъклото е безцветно, прозрачно и много трайно, тъй като се състои от 50% алуминий. То се оказва два пъти по-издържливо от обикновеното стъкло.

Военноморските сили на САЩ са стартирали за първи път подводен безпилотен апарат от подводница.

Изпитанията са се провели в Средиземно море в продължение на почти два месеца. Подводният робот е пуснат от многоцелева ядрена подводница USS North Dakota, която вече се е върнала в базата им в Кънектикът.

Апаратът е стартиран със специална настройка, разположена в горната част на подводницата. Тази добавка може да бъде използвана за превозване на подводни диверсанти.

По време на изпитанието е бил задействан робот Remus 600. Устройството има дължина 3 метра и тежи 227 килограм.

Подводните апарати във Военноморските сили на САЩ се разглеждат като допълнително средство, разширяващо възможностите на американския подводен флот, числеността на който постепенно намалява след приключването на „Студената война“.

В САЩ подводни апарати се използват от 1970 г. Тяхното внедряване се е ограничавало до търсене на мини, имитация на чужди подводници и изучаване на морското дъно.

В момента в САЩ се проучва възможността за използване на подводни роботи за събиране на разузнавателна информация и борба с вражески подводници.