Архив за етикет: каолин

Интересни факти за порцелана

farfor-825x510Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.

Как се прави порцелан

indexОбикновено глинените съдове се пекат в специални пещи при температура от 500 до 1150 градуса по Целзий. Порцеланът се изработва от разтопена глина и се пече при температура 1280 градуса по Целзий. Той има глазирана повърхност.

Тайната на порцелана е в употребата на чиста глина, позната като каолин или китайска глина, която при много високи температури променя физическия си състав, става полупрозрачна и напълно водоустойчива. Процесът е известен като витрификация – превръщане в стъкло.

Причината , поради която китайците „изобретяват“ порцелана по-рано от другите народи е, че техните грънчари са могли да открият подходяща глина, така и да създават достатъчно висока температура, за разтопяването ѝ.

На практика чистият каолин се смесва с „порцелановия камък“, който е междинен продукт от разпадането на вулканичните скали в глина през хилядолетията.

Порцелановият камък съдържа висок процент на фелдшпат, който осигурява алкалното съдържание чрез флюса, необходим за снижаване на витрификационната температура на глината, така и допълнителното количество силициев двуокис, улесняващо достигането на прозрачност.

Порцелановият камък се използва и за приготвянето на високо температурни глазирани покрития, които също съдържат силен флюс, като например дървесна пепел или вар, като спомага за превръщането на глазираната микстура в стъкло при загряване до температура, необходима за производство на порцелан.

В резултат на това се получава полупрозрачен порцелан от смесването на глина и стъкло.

Майсенски порцелан

Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.