Архив за етикет: нашествие

Интересни наблюдения

imagesГанчо наблюдаваше съсредоточено гнездото. То бе точно на електрическия стълб. Към съзерцанието се присъедини и бай Христо.

В гнездото две малки щъркелчета подаваха глави. Долетя от някъде единият от по-големите щъркели. Той носеше в клюна си сух клон. Положи го в гнездото и изщрака с клюна си.

– Интересни са?! – констатира бай Христо, като не откъсваше поглед от гнездото.

– Гледам ги и се чудя дали вече са преминали урока за разперване на крилата над гнездото, – каза като че ли на себе си Ганчо.

– Как да разперват криле? – попита бай Христо.

– Наблюдавал съм ги не един път, – усмихна се Ганчо. – Майката най-напред хваща щъркелчето за шията. Издига го над гнездото на два три метра и го пуска.

– Малкото няма ли да се пребие? – ококори очи бай Христо.

– При падането щъркелчето пърха с криле и плавно се спуска в гнездото, – каза Ганчо. – Щом бащата разширява гнездото, сигурно наближават тези уроци.

– Интересно, това никога не съм го наблюдавал, – поклати глава възрастния човек. – Виждал съм как прелитат до близкия покрив, но този полет над гнездото …. Дори не съм чувал за него.

– Преди да се научат да прехвръкват до близкия покрив, майка им ги учи да разперват криле над гнездото – уточни Ганчо.- Това е първият им урок.

– Интересно наблюдение си направил, – каза бай Христо.

Ганчо доволен от похвалата, продължи да разкрива резултатите от наблюденията си:

– В цялото село има около 15-20 гнезда. Това означава, че всяка пролет в село долитат 30-40 щъркела, а есента отлитат три пъти повече, – започна да пресмята Ганчо на глас.

– Цяло щъркелово нашествие, – засмя се бай Христо. – Навярно заради това, че тук има река, много храна, пък и хората не са лоши.

– Не е само това, – поклати глава Ганчо. – Надолу по реката има и други села. Там хората също не са лоши, но защо няма толкова щъркели?

– Интересно защо?

– Защото щъркелът усеща къде най-малко бие градушка и там си вие гнездото, – започна да обяснява Ганчо.- Тези птици вият гнездата си на открито. Представете си какво ще стане, ако над село започне опустошителна градушка. Яйцата им и малките им ще бъдат унищожени от ледените топчета. Не сте ли забелязали, че градоносните облаци ни заобикалят? Е, чукне малко, но слаба работа.

– Нима щъркелите имат карта на местата, където пада град и избягват там да вият гнезда? – усъмни се бай Христо.

– Така излиза, – заключи Ганчо.

Бързай да правиш добро

haas_2010177_sГлавният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“

Гъски си направили екскурзия в един дом

25062017-geese-1Двойка живееща на брега река в град Бенд, Орегон, САЩ, през лятото често отваряла вратите на дома си, за да се насладят на прохладния вятър.

В допълнение на свежия въздух се появили и неканени гости – цяло семейство канадски гъски.25062017-geese-6

Птиците влезли през парадната врата и невъзмутимо се разходили из къщата, а след това си отишли.

Собствениците на къщата били смаяни от такова нашествие. Те живеят на това място от десет години, но по-рано нищо подобно не се е случвало.

Кое море носи името на град, който стои в страни от него

4535Адриатическо море е получило името си от италианския град Адрия, който се намира не на неговото крайбрежие, а на 22 километра от него.

Този град през 6 век пр.н.е. наистина е бил голямо пристанище, но постепенно Адриатическо море, се е оттеглило от него на изток, като била затлачена делтата на река По.

За известно време Адрия останал пристанище благодарение на прокопаните канали.

Но поради нашествието на варварите и голямо наводнение, градът окончателно загубил своето значение.

Защо в Североизточна Индия на всеки 48 години има нашествие от плъхове

7093Бамбукът цъфти много рядко. В зависимост от вида периодичноста му на цъвтеж е от 40 до 120 години.

Цъфтенето става едновременно на големи територии, след което растението умира. Обширните гори до появата на нови издънки изчезват.

В североизточните индийски щати Мизорам и Манипур и прилежащите райони на Мианмар цъвтенето на бамбука става веднъж на 48 години и то е съпроводено с масов глад.

Изобилието от семена значително увеличава популацията на плъхове в гората, които отиват на засетите поля и изяждат цялата реколта.

Последния път маутам, както местните жители наричат този феномен се е случил през периода 2006-2007 г.

Този път властите предприели редица мерки, за да намалят последствията от нашествието. Една от тях е награда по една рупия за всеки убит плъх.