Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.

Никой от семейството Му не беше до него. Бе заобиколен от мрачни войници. А редом с него вървяхя двама престъпници, споделящи пътя към мястото на екзекуцията.
Според жестокото правило обречените носеха сами напречната греда, на която ги разпъваха. Той вървеше бавно. Беше изтерзан и измъчен  от бичовете през изминалата безсънна нощ.
Властите се опитаха да се сложи край на случая възможно най-бързо, преди да почне празника. За това центурионът хвана Симон, който идваше от нивата си в Ерусалим и му заповяда да носи кръста на Назарянина.
На Ефраимската порта шествието беше заобиколено от хора. Чуваше се плач и ридаене на жени. Той се обърна към тях и каза:
– Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а за себе си и децата си. Ето идват дни, когато ще казват: „Щастливи са неплодните и утробите, които никога не са раждали и гърди, които никога не са кърмили“. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас! – И на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако с зеленото дърво се прави така, какво ще бъде със сухото?“
В последните си часове той мислеше за участта, която щеше да постигне Ерусалим след 40 години, а не за Себе Си.
Излизайки от града, тръгнаха по стръмниния път към хълма, който поради формата си беше получил името Голгота – „Череп“ или „Лобно място“. На неговия връх щяха да забият в земята кръстовете.
На хълма дадоха напитка на осъдените, която притъпяваше чувствата им. Правеха го местни жени, за да облекчат мъките на тези, които разпъваха на кръст. Но Той се отказа от напитката и се приготви да изтърпи всичко с ясна мисъл.
Разпъването на кръст се считаше за най- позорния край на живота. Това беше едно брутално убийство, изобретение на древния свят. Всичко това беше свързано не само с физическо мъчение, но и с морално унижение.
Бяха изпратили четирима войника да изпълнят присъдите. Властите се бяха разтревожили за бунтове, затова охраната се водеше не от стотник, а от центурион, но поддръжниците на Галилеянина се бяха разбягали. Ако някой до сега е вярвал, че Исус е Месия, сега бе разколебан.
От разстояние ги следваха жени от Галилея. Сред тях бяха майка Му и сестра Му. Тяхната мъка и отчаяния бяха безкрайни.
Как можеше Бог да допусне всичко това? Исус въплащение на Вярата и Любовта, стоеше безащитен пред палачите и трябваше да умре между престъпници.
Войниците свалиха дрехите Му и Го оставиха само по една ленена препаска. Бързо бяха приготвени кръстовете и осъдените бяха заковани на тях.
Сред удари от чукове, забиването на големи пирони в меката плът и ужасната болка, Той се молеше:
– Отче, прости им, те не знаят какво правят.
След като изправиха кръстовете и ги закрепиха с камъни в основите, конвоят трябваше да чака, докато издъхнат осъдените. За да съкратят времето войниците почнаха да си разменят шеги и да играят на зарове. Хвърлиха жребии и за дрехата на Исус, дожаля им да я разкъсат.
Хората, които идваха в Ерусалим не се изненадаха от трите кръста. В дните на празниците често се случвали убийства и се наказваха, тези които посягали на ближния си. Минувачите спираха и четяха със студено любопитство. Някой от тълпата се обърна към Назарянина и радостно извика:
– Ей, разрушаващия храма и въздигащ го за три дни, спаси Себе Си! Слез от кръста!
Членове от Синедриона, които не можеха да се откажат от удоволствието да видат края на Исус, също бяха дошли на Голгота.
– Други е спасил, – присмиваха му се те, – а себе си не може да спаси!
– Бил цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да се уверим в това.
– Той уповава на Бог, нека сега Той Го избави, ако Му е угоден. Нали той каза: „Аз съм Божият Син“.
Подухна силен вятър и мрачни облаци забулиха небето. Сякаш слънцето се скри, за да не види безумието на хората. А те просължаваха да се подиграват на Христос, който безмълвно търпеше нечовешки мъки.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Вторият от осъдените каза:
– Нямате ли страх от Бога?! Ние тук стоим и сме осъдени справедливо, но Той нищо лошо не е направил.
След това се обърна към Исус:
– Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството си.
Пресъхналите устни на Исус се отвориха и Той отговори на разбойника:
– Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая.
Облаците се сгъстиха, стана тъмно, като по здрач. Неимоверна тежест легна върху Исус, както в оная нощ, когато беше в Гетсиманската градина. Беше стигнал предела.
В деветия час Исус извика със силен глас:
– Елои, Елои Лама Савахтани. Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!
Стоящите на Голгота не разбраха думите му. Войниците помислиха, че търси Илия. Един от тях се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие. Друг се опита да го разубеди като каза:
– Остави, да видим дали ще дойде Илия да го избави.
Когато влагата се докосна до разранените устни на Исус, Той каза:
– Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си …
Изведнъж от Страдалецът се изстръгна вик. След това глават Му се отпусна на гърдите. Сърцето Му спря. Той беше мъртъв.
Човешкият Син изпи чашата си до дъно.
Земята се разтресе, появиха се пукнатини в нея, затъркаляха се камъни. Стана задушно като пред буря.
Центурионът се вгледа в лицето на Разпнатия и възкликна:
– Наистина този човек беше Син Божи.
Объркани и уплашени, хората хукнаха към града. Удряха се в гърдите, усещайки, че са направили нещо ужасно.
На фона на мрачното небе се различаваха контурите на трите кръста. От сега нататък  този начин на екзекуция щеше да стане символ на Изкуплението и жертвената любов на Бога към падналото човечество.

Замисляли ли сте се за това, кокво невероятно количество информация се излива върху нас всеки ден: телевизионни реклами, електронна поща, телефонни обаждания, списания, брошури, видеоклипове, плакати, разговори – списъкът е почти безкраен.
Каква част от тази информация наистина оформя нашето мислене? Колко източници ни убеждава, че пътят към щастието е чрез придобиване на телесна красота, пари, слава и стотици други неща?
Колко от тях се стремят да ни накара да вярваме, че най-важното нещо в живота са финансовия успех, уважението на другите, власт, секс? Много е трудно да се устои на натиска на цялата тази информация.
Но Бог ни призовава да оформяме мисленето си само въз основа на Неговата истина. Това, което е ценно в света е безполезно пред Бога. Светът презира ценното и възвишеното у Бога.
Кой е твоят учител и господар – Христос или света?

Ако попитате 50 случайни хората: „Как да стигна до Рая?“. Ще получите много различни отговори. Но в основата си всички те могат да бъдат обобщени от идеята, че трябва да заработите отиването си до Рая.
Вие ще чуете неща като: „Опитайте се да бъдете добри и направете всичко възможно за това“ или „Правете повече хубави неща, отколкото лоши“. Всичко това е на база дела, а не на благодат.
Бог казва, че спасението е абсолютно безплатно! Вие не трябва да го изработвате, то е подарък и не можете да го спечелите или да си го купите.
Това е основната разлика между християнството и всяка друга религия. Всяка друга религия от вярвания може да се обобщи с една дума: “ Направи“. Трябва да направите някои неща, за да спечелите одобрението на Бога. Такава религия е пълна с правила, регламенти и ритуали.
От друга страна, ако трябва да се обобщи християнството с една дума, то тя е „направено“.
Веднъж един човек ме попита: „Какво да направя, за да се спася?“ Аз му казах: „Твърде късно е да правите нещо“ Той беше шокиран. „Ти си си закъснял с 2000 година, – му казах.- Какво е трябвало да се направи за спасението, вече е направено и няма да може да направите нищо повече по въпроса“.
Исус Христос вече го е направил. Той е платил за нашето спасение на кръста и сега Той предлага своята благодат като подарък за нас. Ето защо Исус Христос, когато беше на кръста, каза: „Свърши се.“ Какво се е свършило? Нашето спасение.
Вие няма да отидете на небето въз основа на това, което правите. Можете да получите вечен живот основавайки се на това, което вече е дадено от Исус Христос.
Всичко, което може да направите, за да се спасите е просто да приемете Божия дар на благодатта.

Малко жени могат равнодушно да преминат покрай малко котенце. Как можеш да не вземеш такова мило създания?
Котката е умно и полезно животно. Тя помага да се облекчи стреса и озарява самотата.
Понякога, особено в ранните етапи на привикване на животното да ходи до тоалетна на определено място, често се случват инциденти, след което на килима се появява жълто петно с остър неприятен мирис.
За съжаление нашите ласкави мъркащи създания могат да поднесат на собствениците си неприятни изненади. Но не се притеснявайтем всичко може лесно да се поправи.
Каквото и да правите, не се опитвайте да почистите котешката урина с почистващи препарати на амонячна основа, защото в урината на котката се съдържа амоняк.
Така на това място се създава още по-голяма концентрация на амоняк, а това може да обърка животното и то да използва това място отново за тоалетна.
За да се отървете от миризмата на котешка урина, смесете равни части вода и оцет. Полученият разтвор излейте на мястото и разтъркайте добре замърсеното с твърда четка. След това попийте влагата с хартиени кърпи, за да изсъхне килима.
Ако след обработката с оцета, остане миризма, посипете мястото с сода за хляб и добре почистете с четка.