Архив за етикет: координация

Защо е потънала американска подводница близо до кея

3996През 1969 г. американската ядрена подводница SSN-665 Guitarro потънала на дълбочина 10 метра в непосредствена близост до кея.

Инцидентът настъпил в резултат от липса на координация на двете групи от специалисти. Едната от тях пълнела с вода носовата балистична кухина, а другата – кърмовата.

Всяка една от тези операции били необходими за калибриране на инструментите.

Едната групи изпълнявали тези действие без да знае за действията на другата група. А това довело до потъване на подводницата.

Операцията по повдигане и възстановяване на лодката струвала 20 милиона долара.

Суперзрението на хлебарките

000000Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.

Дали това ще ми попречи да си намеря съпруг

Разбрах какво се случва с Дони много преди другите и се свих в себе си, но не казах на никого. По-късно, когато другите започнаха да забелязват разни неща и да правят колебливи, плахи заключения, аз ги опровергавах категорично. Не исках това да излезе вярно. Усещах как бъдещето се разклаща пред мене. Имах чувството, че ако никой не говори за това, то няма да стане. И грешах.
Той закъсня със сядането, трудно се изправи, по-късно проходи, не можеше да тича. Беше зле с координацията на движенията.
Смятахме, че е тромав и когато се олюляваше, спъваше и падаше, му се радвахме като на новородено пале или жребче. Сега на движенията му липсва хармония. Не прави усилие да отваря широко челюстите си, когато се опитва да говори.
Опитите му да говори приличат на титаничен гърч. Жилите му се изопват и издуват, иска ми се да престане да го прави. Може обаче да отваря устата си достатъчно широко, когато яде, когато се смее или просто ако иска да вдигне шум.
Макар че не зная каква причина има да се смее, освен когато си играя с него, протягам му нещо и си дръпвам ръката, но после… е не по-малко готов да заплаче.
С него вече не могат да се играят, дори обичайните детски игри. Когато се опитвам да го занимавам, чувствувам се безпомощен и той започва да плаче. Измъквам се с болка. Яд ме е и на него, и на себе си. Струва ми се, че поне бих могъл да направя нещо по-добро за него.
Веднъж бях неприятно изненадан, когато дъщеря ми изтърси:
— Дали това, че Дони ми е брат — иска да знае дъщеря ми с полунастоятелен тон, — ще ми попречи при намирането на съпруг?
— Не, разбира се, че не — объркано й отговарям.
— Откъде накъде? — войнствено я напада жена ми.
Тя е шокирана и вбесена от зададения без заобикалки въпрос. Дъщеря ми се обръща към мене, за да разбере истината:
— Ще ми попречи ли?
— Да не си решила да се омъжваш? — питам я аз весело и шеговито.
— Виждаш ли, пак избягваш да ми отговориш?
— Би трябвало да се срамуваш — казва й жена ми, — че това изобщо ти е дошло на ум.
Дъщеря ми настойчиво продължи:
— Дали хората ще си мислят, че и моите деца ще станат такива?
Жена ми зяпна от учудване.
— Как можа да го изречеш! — рязко я сгълчава тя. — Та той е твой брат!
— Точно затова се тревожа. Не мога ли поне да попитам?
— За бога, остави я на мира! — викнах и се обърнах към жена си с гневен поглед. — И аз се тревожа за същото.
— Би трябвало да се засрами. Той не е нещо, от което трябва да се срамуваме.
— Щом като не е нещо, от което да се срамуваме, защо винаги се срамуваме, когато е край нас?
— Не е вярно.
— Вярно е. Винаги ме изкарваш виновна заради него.
— Не те изкарвам. Празни приказки.
Какво можех да обясня на това дете. Нима можех да й кажа, че хората са лицемерни и егоистични? Не всеки може да приеме чуждата недъгавост или лудост. Дори и да останат малко с такива хора, не могат да прикрият чувството си на отвращение.

Вируси даряват дълголетие

Испански учени са обявили, че могат да увеличат продължителността на живота с 24%.
Експертите са доказали, че е възможно да се удължи живота чрез активиране на определени гени. Те принудили клетки да произвеждат ензима теломераза, който забавя биологичния часовник.
Това било постигнато чрез въвеждането на генетично модифицирани вируси в организма. Те възстановява теломери, които са разположени в краищата на хромозомите. Вирусът в този случай играе ролята на транспорт. Той доставя в клетките гена теломераза.
Този метод е напълно безопасен. При проведените опити върху животни не се е наблюдавало развитие на рак.
На учените се е удало да подобрят здравословното състояние на мишките. Забавило се е развитието на заболявания, възникващи в процеса на стареене, такива като остеопороза и инсулинова невъзприемчивост. Добро ниво е имала и нервно-мускулната координация.

Усмихвайте се по-често

Чувството за хумор, способността да се шегувате и да разбирате шегите на другите свидетелства за интелигентност и надеждна координация на мозъчните полукълба.
Оказва се, че усмивката и смеха укрепват имунната система и активизират основните метаболитни процеси в организма.
До такива изводи са достигнали шотландски, американски и канадски учени, публикували своите резултати малко преди рождествените празници.
Чувството за хумор, способноста да се възприемат шегите на другите и да се реагира на тях, не е присъща на всеки. То е резултата от сложен обмен на информация засягащо лявото полушарие, отговарящо за логическото мислене и контрола на емоциите.
Смехът е най-доброто лекарство!
Съгласно последните изследвания, смехът рязко активизира мозъчната дейност, нормализира кръвното налягане и ритъма на сърцето. Благотворно влияе на дишането и мускулния тонус на тялото. Той е надежно обезболяващо средство.
Факт е, че когато човек се смее, неговият мозък произвежда специално вещество ендорфин. То осигурява надежна защита против болести и стрес.