Стела очакваше дете. Обикновено познатите ѝ правеха парти в чест на още нероденото, но тя имаше друга идея.

Наистина покани няколко от приятелките си, но ги уведоми предварително:

– Искам къщата да бъде почистена, за да бъде напълно готова за новия наемател. Ако сте съгласни с идеята ми заповядайте у дома.

Всяка от поканените на това необикновено парти носеше парцали, четки, дори кофи и метли. Всички бяха се приготвили за работа.

След много търкане, миене, лъскане, боядисване и смяна на декорация, оформяйки необикновен дизайн, къщата на бъдещата майка бе подредена.

– Е, поне свършихме нещо полезно, – отбеляза Мила.

– По-забавно е от това да гледаш, как рожденик отваря подаръците си неопределено дълго време, – отсече Станимира.

– Явно не съм сбъркала с почистването, – усмихна се доволна Стела, – а сега бързо заемете места край масата в кухнята.

Последва вечеря изпълнена с веселие, смях и бърборене.

Продавачката в магазина довършваше декорацията на червени и бели карамфили. Тогава влезе Миглена. Жена на средна възраст с добродушна непринуденост, печелеща симпатиите на околните с благия си и мек глас.

– Добър ден, – поздрави тя продавачката. – Какви красиви цветя. Тези ще стоят чудесно на църковния олтар утре.

– Църква! – възкликна продавачката,  – нека им сложа панделка тогава!

Тя уви кошничката с красива панделка. Допълни малко зелени клончета и сложи няколко малки цветчета.

– Стана още по-красива, – каза Миглена. – Какво ви дължа за допълнителната декорация?

– Нищо, – отвърна продавачката и се усмихна. – Събирам точки за небето.

Миглена разбра, че продавачката се шегува, но нещо я бодна в сърцето.

„Колко много хора се заблуждават, че могат с нещо да спечелят Божието благоволение и вечния живот“, – помисли си Миглена.

Продавачката я гледаше приветливо.

– Няма нужда да събирате точки, – каза Миглена, – просто трябва да повярвате, че Исус Христос е умрял на кръста за хората и конкретно за вас самата.

Продавачката се посмути малко и каза объркано:

– Да, да …. има някаква сила ……

Миглена тъжно поклати глава.

„Още една душа, която не познава Бога, – каза си тя. – Но нали Исус иска от нас, тези които сме Го познали, да занесем Благата вест до всички, до които тази истина не е достигнала или не са я схванали. Не бива да пропускам тази възможност“.

– Бих искала да споделя с вас, – каза Миглена на продавачката. – че съм спасена и че това е дар от Бога.

В следващите десетина минути Миглена разказа на Станка, така се казваше продавачката, кой е Исус Христос и какво е направил за нас. Тя сподели с нея как Бог я е срещнал и изцерил от рак на стомаха.

В очите на Станка се появиха сълзи, докато слушаше Миглена. Двете доста си поприказваха. Тази среща завърши с гореща молитва, отправена към Бога, от двете жени.

Навярно днес е имало празник на небето, защото още една душа се е спасила.

Портокаловата кора изглежда много апетитно и има чуден аромат. Идеята да ги превърнете в десерт, вместо да ги изхвърлите, съвсем не е безсмислен.

Лесната рецепта от захаросани портокалови кори със сигурност ще се превърне в незаменимо лакомство при приятелски събирания на чай.

За да направите това кулинарно чудо са ви необходими: кори от портокали, захар и вода.

Начин на приготвяне.

Добре измийте корите. Старателно ги очистете отвътре от белия слой с жилките, той горчи и може да съсипе вкуса на десерта.

Нарежете корите на ивици. Поставете ги за два часа в студена вода.

Разтворете две чаши вода в две чаши захар, сместа разбъркайте на слаб огън.

Изсипете корите в захарния сироп и ги варете 30 минути. Проверете дали са омекнали, ако е необходимо продължете времето на варенето.

Извадете захаросаните кори от водата, Изстискайте ги. Оваляйте ги в захар и канела.

Подсушете захаросаните кори във фурна. Готовите кори лесно се съхраняват в херметически затворени стъклени съдове и могат да служат не само за лакомство, но и за декорация.

Може да подобрите рецептата, като потопите захаросаните кори в разтопен шоколад.

Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.

Паяжините са много красиви, но много от паяци трябва да работят усилено, за да ги сложат в ред. Обикновено, те използват коприна, но понякога влагат и други материали, като декорация на мрежата може да послужи, например, и торби с яйца.
Има няколко теории относно това,  защо паяците украсяват мрежите си.
Вероятно, за да я направят по яка или да привлекат партньори.
Едно проучване е показало, че паяците украсявали своите мрежи след повреждането им, което подкрепя версията, че украсявайки я, я правят по-здрава.