Шиповете на морския дракон, разположени на перките и хрилете са оборудвани с отровни жлези.

Убождането с един от тези шипове за човека е много болезнено.

Морският дракон е най-опасната отровна риба в Европа.

Има смъртни случаи на хора, които са били наранени от морския дракон.

Той обитава в Черно море.

Горан мислеше, че никога няма да оживее, че това е краят. Едва намери сили да извади телефона си и с немощен глас да съобщи:

– Успях, но …. голямо дърво ме затисна ….. не мога да се движа….

Телефонът падна от ръката му….. Той лежеше безпомощно и чуваше гласовете на притеснените си приятели:

– Горане, къде си?….Какво става? Не се предавай, идваме!

Преди да загуби съзнание, чу шума на въртящите се перки на хеликоптер.

– Ясно, търсят ме! – прошепна с пресъхнали устни и отпусна глава.

Отгоре се чуваха гласове.

– Ето го, лежи ей там!

– Слава Богу, открихме го!

– Дано не идваме много късно.

Въртолетът се приземи и трима души бързо притичаха към неподвижното тяло.

– Жив е! – радостно възкликна Люси.

– А сега внимателно, – предупреди ги Пепо. – Трябва да го обездвижим.

Три чифта ръце заработиха в синхрон. Те мълчаха, но бързо и внимателно действаха. Ставаше въпрос не само за човешки живот, а за живота на техен приятел…..

Хеликоптерът бавно се издигаше. Горан бе здраво привързан към носилката и се опитваше да диша през кислородната маска.

Люси го наблюдаваше внимателно:

– Добре ли сте? –  попита тя.

Горан само кимна, но в действителност не беше добре. Летяха към голямата болница. Горан знаеше, че има опасност да умре. Той притвори очи.

– Това ли бе всичко? – попита той Бога.

– Не, не е всичко! – дочу отговора съвсем ясно.

Погледна през прозореца. Там се виждаха облаците, които плаваха в синьото небе.

Тревогата и безпокойството му започнаха да намаляват. Усети някаква сила в себе си. Сега беше абсолютно сигурен, че ще се оправи.

Бог не избра силните, а слабите, но те станаха Негови силни служители. Горан бе от тях.

Бог го подкрепяше и го преведе през всички изпитания.

Горан не винаги беше верен, но Господ бе винаги с него. Божията любов не го остави сам…..

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.

На всички е известно, независимо дали от приключенски или военни филми, как маневрира подводница на дълбочина. Тя има специални цистерни, които могат да се запълнят с морска вода или да се изпълнят със сгъстен въздух. Когато в тях има повече вода, подводницата потъва надолу, а ако повече е въздухът тя изплува.

Приблизително така става и при рибите. Само че цистерната при тях е еластична, променя обема си. Ролята на цистерната се изпълнява плавателният мехур, който се намира в коремната кухина.

Обикновено рибата е около 5% по тежка от водата. Ако тя не прилага усилия, ще падне на дъното. Плавателния мехур уравновесява теглото на рибата с това на водата, което позволява на рибата да стои неподвижно, нито да изплува, нито да потъне. А за да се измени малко дълбочината, достатъчно е рибата леко да задвижи перките си.

Физиолозите са установили, че плавателният мехур поддържа малка скорост при плуване, като икономисва на рибата до 60 % от усилията ѝ, а при по-бързо движение повече от 5%.

Хората с повърхностно дишане имат специфично тегло като това на водата. Ако човек поеме по-дълбоко въздух, той става по-лек от водата. Така че не е толкова лесно да потънем.

Още от деца познаваме кучето, котката, кравата, коня, слона и т.н. Но има и животни, които даже и не подозираме, че съществуват.

Днес благодарение на Интернет, можем да видим някои от най- необичайните животни на снимки.

Сега ще ви запозная с дълбоководната риба мишка. Въпреки, че се нарича риба, тя не плува, а ходи по дъното на океана, с помощта на странни перки.

Среща се близо до островите Галапагос.

Тази риба е известна със своите ярки устни. Има сплесната глава и късо тясно тяло. Покрита е с костеливи туберкули или шипове. Има малка уста с малки зъби и дребни хрилни отвори.

Най-голямата морска мишка не надвишава 35 сантиметра.