На огреният от светлината западен хор величествено се издигаше разточително украсения орган. Корпусът му се намираше на най-горната емпория, а електрическия шпилтиш, резултат от по-късно преустройство, на най-долната.

Детските очи на Любомир грейнаха, когато вдигна поглед към внушителната гледка на тръбите. Онемял тръгна по скърцащата дървена стълба след органиста. Когато стигна горе с възторг погледна тръбите на главния регистър на органа.

– Ако това падне на главата ми, ще умра от страх, – каза Любомир. – Какви страхотни чукчета.

– Да подобни инструменти са много впечатляващи, – каза органистът. Органите са били едно от най големите чудеса на техниката по времето на Бах. Ако разглобиш този орган ще ти трябва цял склад, за да събереш всичките му летвички, копчета, пружини, клапани, стотици отворени и затворени тръби от калай или дърво.

– Той прилича на една огромна машина, – каза със страхопочитание Любомир.

– Конструиран е по строгите закони на математиката, физиката и дори психологията, – каза органистът. – Умението на органа е да отразява звуците от света. С него може да се предаде тътена на гръмотевицата и песента на славея, нежното шумолене на вятъра и рева на урагана, плача на бебето и мърморенето на стареца.

– Органът всичко ли може да изрази? – попита Любомир.

– Да, дори може да изразява и чувства, – засмя се органистът, – като радост, болка, надежда, отчаяние, смях, меланхолия. Има дори органи с вградени звънчета., които предават звуците на пастирите от Витлеем.

– Тръбите само на горе ли се насочват, – позаинтересува се Любомир.

– Има и такива, на които тръбите са поставени хоризонтално на корпуса, като фанфари на бойното поле. С тях по времето на Бах са свирели музика на войната, трясък и пукот, шум и писъци…..

– А може ли да свири като Harley-Davidson, – ококори очи Любомир.

– Какво е това? – изненадано попита органиста.

– Мотоциклет.

– Аз му обяснявам тук за органа, а той  мисли за мотоциклети, – намръщи се органиста. – Искаш ли да играем на една игра?

Органистът без да дочака отговор, хвана Любомир за ръка и го заведе при шпилтишите на най-долната емпория, включи меха и настрои регистрите.

– Сега ще отгатваш какво свиря, – каза органистът на момчето.

Любомир кимна. Органистът сложи длан върху клавиатурата и изсвири една въздишка във високия регистър. Мелодията прозвуча пискливо и ужасно фалшиво. Той повтори мотива, но този път по-жалостиво.

– Така звучи мама, когато крие недоволството си от татко, – каза Любомир.

Органистът се засмя, а след това изсвири друг мотив, само че този път в ниския регистър със суббас и педала.

Любомир се замисли сериозно, а после каза:

– Звучи като гръмотевица.

– Не напразно органът е наречен „царят на инструментите“, – гордо отбеляза органистът. – По времето на Бах градовете в Германия са се надпреварвали кой ще направи по-голям и по-величествен орган, с две три хиляди тръби, с два или три мануала. Най-дългите тръби на органа са високи, колкото една къща.

След това малчуганът помоли:

– Изсвирете ми нещо хубаво, моля ви.

Органистът не можеше да откаже на това любознателно момче. Седна, съсредоточи се и започна да свири.

От органа звучеше Токата и фуга в ре минор ……

В крайбрежният хърватски град Задар може да се слуша морски орган.

Съоръжението е изградено от 35 тръби. Всяка от тръбите е настроена на определен тон.

Въздухът навлиза в тръбите през отворите на мраморни стъпала, спускащи се към морето.

В резултат от хаотичното действие на вятъра и вълните се получават различни звуци.

Получената мелодия, макар и лишена от структура и повтаряемост не е какофония. Тя е напълно приятна за слушане.

Закръглянето на очите се наблюдава при удивление или страх. Това е рефлекс, който разширява полето на видимост. По този начин се дава по-добра оценка на ситуацията и степента на опасност.

Подобна реакция демонстрират и човекоподобните маймуни.

При неочаквана ситуация много животни инстинктивно си отварят устата. Това е свързано с превключване към възприятия на вомероназалния орган, който е част от допълнителната обонятелната система.

При хората, този орган не е свързан с устната кухина, но рефлекс е запазен.

Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.

Повечето хора не осъзнават качествата на магданоза  и смятат, че се използва главно за декоративна гарнитура.

Има много разновидности магданоз и сред тях два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а втория е къдрав.

Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части, от корена до самите листа.

Магданозът е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин С, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа немалко количество и от другите витамини и минерали и е с много носко съдържание на калории.

Тази билка е била използвана в Древна Гърция за лечение на газове и менструални смущения. Магданозът е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, което насърчава съдовите процеси в организма.

Редовната консумация на магданоз е от ползва за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние.

Магданозът подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилване на пикочния мехур и предотвратява появата на камъни в бъбреците.

Високите нива на витамин С в магданоза предотвратява възникването на остеоартрит и възпитателен полиартрит.

Подобрява сексуалното функциониране и се използва като билка при лечение на менструални проблеми.

Приемането на магданоз може да предотврати тумор, като фолиевата киселина играе роля за правилното деление на клетките и не позволява прекалено бързо клетъчно деление, което води след себе си рак, особено в дебелото черво и шийката на матката.

Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Магданозът се използва за лечение на глухота, инфекция на ухото, натъртвания, храносмилателни проблеми, анемия, диария, камъни в жлъчката, за укрепване на зъбите, а също и за загуба на тегло.

Отделно от пресно набрания магданоз, изсушеният също се използва при различни здравословни проблеми като стомашно-чревни разстройства и инфекция на пикочните пътища.

Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.

Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Намачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болния зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.

Нарязаните пресни листа се слагат във всички ястия, освен млечните. Сладкият и ароматен магданоз се прибавя към бульони, сосове, супи, салати и др.

Магданозът може да бъде основен продукт в ястия с агнешко или телешко месо. В България се прави магднозлия. Правят се и магданозени кюфтенца като предястие. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.

Пресният магданоз се съхранява в хладилник в найлонов плик. Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се пази в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място.

Къдравият магданоз се съхранява добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.

Прибавянето на магданоз трябва да става към края на топлината обработка, за да се запазят витамините и специфичният му аромат.