Габи влезе в стаята, намръщи се и каза недоволно:

– Тони, забеляза ли, какви са мъжете в нашия квартал? За разлика от теб те са поставили светлинки на домовете си за празниците.

Тони се засегна:

“ Нима не съм достатъчно мъжествен, за да ме сравнява с тях“, – помисли си той.

А на глас каза:

– Вярно е, но аз пиша много повече от тези заварчиците, електротехниците, механиците и другите пичове в нашия квартал.

Габи само сви рамене, а Тони продължи настъпателно:

– Освен това си изкарвам прехраната по пижама, почуквайки по клавиатурата на компютъра си.

Габи махна с ръка и излезе от стаята.

Тони си спомни един следобед, когато се връщаше от кафенето, където бе писал.

Срещна го Крум, водопроводчик в техния квартал и го попита:

– Къде си бил?

– Просто работих, – отговори Тони.

Крум го погледна учудено, добавяйки:

– Най-накрая намери ли си работа?

Тони закрачи нервно из стаята и започна да разсъждава на глас:

– Не е трудно да се кача по стълбата в това студено време и да рискувам здравето си, като сложа светлинки на дома си, но …. има и по-добър вариант.

Той изтича в кухнята при Габи, за да сподели гениалната си идея:

– Скъпа, защо не платим на някой от тези „истински“ мъже, да поставят светлинки на нашия дом вместо мен? Нека той свърши мръсната работа.

И Тони се почувства по-мъжествен.

Времето беше задушно и горещо. Едва се дишаше. Молитвата на занимаващите се със земеделие  бе: „Боже, предпази ни от градушка, буря и проливни дъждове. Не позволявай да се похаби трудът на ръцете ни!“

Елена седеше на верандата на малката си вила и пишеше. Тя бързаше. Издателят бе я предупредил, че утре е последния срок, в който трябва да предаде книгата си.

Изведнъж се появи Мърчо и започна да се гали о нея, но Елена нямаше време. Минутите се превръщаха в секунди, часовете в минути и денят се изнизваше неусетно.

Котаракът премина веднъж през клавиатурата и разстрой не само писането на Елена, но разбърка и и изтри мислите ѝ.

– Мърчо, не сега! – скара му се Елена. – Бързам, нямам време!

Но котаракът не обърна внимание на мърморенето на стопанката си и отново пресече клавиатурата.

– Казах долу! – извика Елена и перна животното.

Мърчо недоволно се приземи, след което отново скочи на масата и легна на клавиатурата. На Елена ѝ стана мъчно за котето. То не искаше много, само малко внимание. Някой да го погали по гърба и да го почеше между ушите.

Елена се усмихна на любимеца си и се замисли.

– Така и Бог се стреми по различен начин да привлече вниманието ни, – каза си тя. – А колко пъти ми се е случвало да не го разбирам?! В живота ни стават толкова много неща, които ни карат да паднем на колене, а Бог търпеливо ни чака. Той не нахалства като Мърчо, а чака да бъде поканен.

Елена наведе глава, очите ѝ се напълниха със сълзи и тя тихо започна:

– Боже, бъди част от деня ми днес. Притискащото ме време, ме накара да забравя за Теб и твоя любящ и милостив път. Прости ми и ми помогни да гледам първо към Теб, за да не ме чакаш толкова дълго да Те потърся.

Бог винаги е с нас и ни чака!

Многозадачността е свещения Граал на всички работници. Новото изследване е показало, че изпълняването на няколко работи едновременно може да бъде много ефективно.

Въпреки, че многозадачността е много необходима способност, много от нас не могат да я достигнат. Вместо паралелно да се занимаваме с две неща, ние тичаме от едното на другото, принуждавайки се всеки път да превключваме концентрацията на вниманието си.

Това снижава производителността, примерно, до 40 процента, което определено не е идеален вариант.

Учени от университета в Тел Авив са открили, че „възобновяването на научени знания“ водят до по-ефективна многозадачност.

Те научили участниците в експеримента да пишат на клавиатурата последователност от числа с едната ръка. След месец освен тази задача, те трябвало да пишат и редица от цифри с другата ръка.

Използвайки механизма за повторно активиране, хората биха могли да изпълняват две действия.

Експерти от Университета в Мичиган са създали гъвкаво устройство с дебелината на лист хартия, което не само генерира енергия, но, например, по време на движение на човек, работи и като говорител и микрофон.

Технологията може да се използва и в гласово активиране на системи за сигурност в областта на компютрите, дори и в производството на „говорещ вестник“.

В края на миналата година групата от разработчици са демонстрирали устройството във вид на лист под името FENG, което може да се използва за генериране на електроенергия за клавиатура, LED и LCD сензорен екран.

Изследователите са разширили възможностите на FENG. Сега устройството може да действа като микрофон и говорител.

За да демонстрира възможностите на FENG като говорител инженерите го вградили в флаг. Устройството се включва чрез усилвател към iPad.

FENG се състои от силициева подложка, сребро, полиамид и фероелектронен полипропилен.

На френски език tiret  означава „да разтегнете“.

В руската писменост тирето е въведено от Н. М. Карамзин.

Не бива да се бърка дефис и тире.

Дефисът е правописен знак, а тирето пунктуационен.

Въпреки разпространението на компютрите, тирето и дефисът фактически се изравняват.

Това става поради отсъствие на знак за тире на клавиатурата.