Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.

Бог много добре знае как да разбие на пух и прах плановете ни, които ние си ги правим, без да търсим волята Му. Ако постъпваме така, ще отидем там, където Бог не ни е изпратил и изведнъж ще си спомним, че сме избирали маршрута без Него.

Когато изграждаме плановете си, ако се интересуваме какво Бог ще каже за тях, можем напълно да се избавим от евентуални тревоги и вълнения.

В „духовните“ дела ние оказваме на Бога почит и уважение. Ако ни се струва, че при Бога трябва да пристъпваме в „неделно“ настроение, ние никога няма да дойдем близко до Него.

Отивайте при Бога такива ,каквито сте. Не градете планове, в които има зло. „Любовта… не мисли зло“. Тя знае, че злото съществува, но не го приема при вземането на решения.

Не си изграждайте планове за черни дни. Ако вярвате в Исус Христос, вие няма да правите запаси за черни дни.

Всеки ден си напомняйте, че когато правите планове, на първо място трябва да се съобразите с мнението на Бога.

Поискало малодушието да се скрие от себе си. Да, но къде? На открито място, това е ужасно.

Хитростта го посъветвала:

– Засели се при смелостта.

– А защо не?- зарадвало се малодушието. – Със смелостта не е толкова страшно да се живее.

Тръгнало то към смелостта. Но се изплашило да почука на вратата, затова легнало на верандата.

От тогава пътя към смелостта минава през малодушието.

Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.

По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:

– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!

Добри попита:

– Защо се сбогува с дядо си?

Малкото момиченце отговори:

– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.

На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.

След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:

– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.

На следващия ден бабата наистина умря.

– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!

След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:

– Боже благослови мама, сбогом, татко.

Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.

Накрая той реши:

– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.

Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.

Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.

– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?

Добри въздъхна:

– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.

– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!

Смъртта не е популярна тема за разговор, дори и сред вярващите. Много от тях дори се боят от нея.  Да те говорят за вечен живот, но когато дяволът се опитва да разтърси земния им живот чрез заболяване или друго нещастие, те започват да се паникьосват.

Защо? Защото не са се научили да гледат на смъртта с очите на Бога. Въпреки, че духът им е станал безсмъртен, те не са обновили своя ум по отношение на истината.

Ако бяха направили това, когато дяволът се опита да натисне бутона на паниката, те биха се разсмели и биха казали:

– Ти не можеш да ме изплашиш, дяволе. Аз съм мъртъв , доколкото това е необходимо.

И това вярно. Божието Слово казва, че новороденият отгоре, няма да види вече смърт. Исус ни замени в това. Той умря, за да не умрем ние. Възкръсна  и победи този у когото бе силата на смъртта, и освободи тези, които поради страх от смъртта, цял живот са били в робство.

Ако вие сте направили Исус Господ на живота си, за вас смърт няма. Това става веднага след като сте приели Христос в сърцето си. В този момент вашето старо естество, което е привикнало да греши и да се бунтува против Бога е умряло вече. Вашето тяло не е умряло, но духовният ви човек, истинската ви същност е умряла за сатана и делата му. Вие сте станали „ново създание“, безсмъртно, неспособно да умре.

Когато приключите земния си път, то вие няма да умрете, а просто ще свалите земната си обвивка и ще се пренесете на много по-славно място.

Обърнете се към Божието Слово и вижте как Бог гледа на смъртта. Изучете този въпрос. Когато започнете да осъзнавате реалността на своето безсмъртие, дяволът никога няма да може да ви изплаши със смърт.