Един ден учителят казал на учениците си:

– Запишете на лист хартия имената на всички хора, които мразите.

Когато децата направили това, учителят им дал задача за другия ден:

– Донесете в торбичка, толкова домати, колкото имена сте записали.

Едни деца донесли само два домата, други три, трети пет, а имаше и торбички пълни с десет домата.

– А сега, – казал учителят, – ще носите тези торбички със себе си две седмици.

След няколко дни децата започнали да се оплакват:

– Толкова гадно миришат тези домати, започнали са да се скапват.

Тези, които имали в торбичката си по 10 домата изобщо не можели да ги носят. Миризмата била  отвратителна и непоносима.

След седмица учителят събрал децата, изслушал оплакванията и им казал:

– Тези домати приличат на сърцата ви, когато не харесват някои хора.Омразата разяжда душата и тя заболява. Ако вие не можете да понасяте миризмата на развалените домати, представете си какъв „аромат“ излъчват сърцата ви, в които има горчивина и гняв?

Сърцето е красива градина, която редовно трябва да се почиства от плевели, т.е. да простите на тези, които са ви ядосали. Това освобождаване в него осигурява място за действително добри неща.

Не взимайте от живота всичко, взимайте само най-доброто!

Водолазът Алекс Мустард от Британия, не за първа година се спуска под водата, за да изследва тектоничните плочи в различните части на света.

За пореден път се е потопил край бреговете на Исландия на дълбочина 25 метра. Той изследвал положението на евразийската и северноамерикански тектонични плочи, и стигна до заключението, че в сравнение с миналата година разстоянието между тях се е увеличило значително, което с много метри превишава прогнозирания от учените един сантиметър на година.

Водолазът измерил температурата на водата и забелязал, че на някои места тя достига до 80 °C, което показва изтъняване на кората на това място. Освен това забелязал множество вулкани и термални извори.

През последните години много от тези тектонични отдалечавания са се увеличили значително и това е станало, както на земята, така и на морското дъно и в океана.

На площад Масена, за да могат зрителите да си отдъхнат, бяха пуснали Равел, звучеше Болеро. Старци танцуваха… Скоро щяха да пуснат и фойерверките.

Изведнъж се чуха тъпо звънтене и истерични писаци. Като че ли започваше война. Това бе ужасно. Чуваха се сирени, доброволци спираха колите си, за да дадат път на полицаите.

Всички бягаха. Мнозина плачеха.

– Какво става? – питаха хората, усещайки, че нещо не е наред.

– Камион се вряза в гъста тълпа от хора, – обясни някой уплашено и продължи да бяга.

На балкона на хотела стоеше 14 годишно момче. То гледаше с ужас как камион, който се носеше по улицата със скорост около 70 километра в час, съзнателно се вряза в тълпата и мачкаше хората. Това щеше дълго време да остане в съзнанието му и щеше да се явява като кошмар в сънищата му.

Всичко бе станало внезапно. Суматоха, отчаяни викове …. цялата картина бе жестока и зловеща. Хората тичаха, крещяха, стенеха и носеха на ръце децата си. Всеки бягаше, за да спаси живота си.

Хората се блъскаха, тичаха по улицата. Младеж се помоли на мъж, който стоеше на прага:

– Моля ви пуснете ни вътре.

Човекът се дръпна, след него влязоха още няколко души и треперейки чакаха да свърши всичко.

Виктор мислеше, че това е някаква шега, но след това видя камион да се движи на зигзаг към него. Той побегна с другите търсейки безопасно място.

Врати се отваряха и приютяваха, част от бягащите.

Това беше ужасно клане. Имаше тела навсякъде. Камионът мачкаше всичко по пътя си. Той караше криволичейки и хората не знаеха на къде ще отиде след това.

За камиона нямаше прегради, той сриваше стълбове и дървета.

Някой хора се бяха качили на вратата на камиона, опитвайки се да го спрат.

Накрая всичко свърши. Разчленени и обезобразени тела лежаха на улицата. Беше ужасно. Хората падаха и плачеха над телата.

Мъртвите изглеждаха много, покриха ги с по един бял чаршаф. Мъката и болката щяха да продължат много след това.

Ние не бива да живеем в свят като този. Необходимо е любовта и мирът да се установят между хората. Тогава няма да бъдем свидетели на такива кървави трагедии.

Един човек пожелал да отмъсти на друг, затова купил змия, надявайки се да направи така, че змията да ухапе обидилия го.

През нощта, за да не го види никой, обиденият отишъл при ловеца на змии. Избрал първата попаднала му змия, платил за нея и я сложил в пазвата си, за да скрие непочтените си намерения от любопитните очи.

Той се надявал в скоро време да срещне този, който го е обидил и да направи така, че змията да го ухапе. Но съдбата решила друго и обиденият дълго трябвало да очаква тази среща. През цялото това време той носел змията  в пазвата си.

Когато накрая срещнал този, който го обидил, той привел плана си в действие. Ухапаният извикал от болка

– Защо викаш? – попитал обиденият. – Аз дори не плача.

– А защо трябва да плачеш? – триейки ухапаното място, попитал ухапания.

– Погледни тялото ми, то цялото е нахапано от тази твар, която носих в пазвата си, докато те срещна.

Обиденият разтворил дрехата си и показал раните по тялото си.

– Хубаво е, че змията не е отровна, – каза обиденият.

– И какво, струваше ли си? – попита ухапания.

Единадесетгодишния Тийо Сатрио от Индонезия е роден без ръце и крака.

Повечето хора на негово място не искат да живеят, но Тийо се научил да бъде щастлив.

Тийо посещавал училище. Той се научил да пише, като държал молива в устата си.

Съучениците  му помагали да отива на училище с инвалидна количка.

Тийо се учел усърдно. Учителят му по математика казва за него:

– Във втори клас момчето се научи да решава задачи за четвърти клас.

След училище Тийо обича да играе Playstation. Той управлявайки джойстика с брадата си.