Една вечер на един от големите празници, полицейски отряд бил изпратен да патрулира пътя в близост до изхода на един местен бар. Мястото било изчислено точно.

След няколко минути пиян „клиент“ изпълзял от вратата. След това залитайки се добрал до своята кола и със треперещи ръце завъртял ключа, за да запали колата си.

В този момент към него скочили полицаите, които вежливо му предложили да диша в тръбата.

Странно, тестът показал, че шофьорът е напълно трезвен. Полицаите били обезкуражени.

Можете ли да откриете причината за случилото се?

Не може апаратът да не отчете пиян човек. Тогава, какво се е случило? Ако шофьорът не е изхитрувал по някакъв начин, нима наистина е пил с приятелите си в бара?

Е, сега вие решавате загадката. Ако сте нетърпеливи да узнаете какво се крие зад тази мистерия, прочетете….

Отговор: Мъжът наистина си е почивал в компанията на приятелите си. Още от самото начало приятелите се договорили, че един от тях няма да употребява алкохол тази вечер. Когато компанията напуснала бара, пръв тръгнал трезвият от тях, като се правел на доста попийнал. И докато той отвличал вниманието на полицаите, другите се измъкнали и си тръгнали.

В един от дните за почивка, цялото семейство – майка, баща и дъщеря отидоха на кино.

Момиченцето бе само на четири години.То много време прекарваше в църквата и затова разбираше християнството на определено ниво съответстващо на възрастта му.

На дъщерята в киното и стана скучно. Трудно ѝ бе да седи на едно място.

И когато всички бяха затихнали в киносалона, наблюдавайки ставащото на екрана, се чу звънкия глас на дъщерята.

– Мамо, кога ще започне хвалението?

В Прескадеро на Калифорнийското крайбрежие се намира известният „Силициев бряг“. Пенещият се прибой с неустоим рев безмилостно блъска камъните лежащи на брега. Те изчезват в обятията на безжалостностите вълни, които ги блъскат, чупят острите им ръбове и ги изглаждат. Това продължава непрекъснато, ден и нощ.

Туристи от цял свят се стремят към това място и събират тези прекрасно оформени камъни. С тях украсяват стаите си, приемните зали или камините си, с една дума високо ги ценят.

Ако обиколиш носа, където вълните не блъскат толкова силно, в този тих ъгъл, защитен от бурите, винаги озарен от слънце, също има камъни, които не могат да очароват никого.

Защо никой не им обръща внимание?

Защото те не са докосвани от вълните, живели са си спокойно и са останали груби, ъгловати и лишени от всякаква красота.

Шлифовката се получава чрез триене.

Тъй като Бог знае мястото, което трябва да заемем, предоставяйки Му се, Той ни подготвя за него. Господ знае, за каква работа сме предназначени, за това ни оформя и тренира, за да можем да я изпълняваме не добре, а много повече от това.

Почти всички Божиите скъпоценни камъни са кристализирали сълзи.

Едно момче си играеше на двора и реши да измери ръста си. За тази цел той заби пирон в дървото на височина съответстваща на ръста му.

След три години момчето порасна с 20 см. За това време дървото израсна с 40 см.

На колко сантиметра над момчето ще се намира пирона?

Сега е ваш ред. Внимавайте добре, не всичко опира само до сметки. Нещо трябва да знаете и за растежа на дърветата.

Много подсказах, но ако това не ви е помогнало прочетете …

Отговор: Пиронът ще бъде 20 см по- ниско. Работата е там, че само върховете на дървото растат, а не самия му ствол. Така, че белегът на момчето няма да се помръдне и ще остане на същото място.

Бе събота. Сутринта Радой се разхождаше, както обикновено. Той пресече реката и на брега видя един мръсен вързоп.

– Колко странен денк, – каза си той, – вчера тук го нямаше.

Изведнъж мръсната бохча се размърда. Страхувайки се, Радой отстъпи назад:

– Ами ако това е някое опасно животно, – потръпна младият човек.

Радой бавно започна да се придвижва към увитото в бохчата същество.

Когато рязко отвори кърпата, той бе шокиран. В нея се оказа …

– Дете, – извика изненадано Радой.

Малкото момиченце изглеждаше скоро родено, пъпната връв все още висеше от корема му.

Радой грабна детето се отправи към най-близката болница. Там оказаха необходимата помощ на новороденото.

Нямаше никаква информация за родителите, нито кои са, нито защо са постъпили така.

Младият мъж почувства особена връзка с намереното бебе и реши:

– Ще я осиновя и ще се грижа за нея, като за родна дъщеря. Ще ѝ дам това, което тя несъмнено заслужава.

Семейството на Радой го подкрепи:

– Това е чудесно.

– Правилно си решил ….

– Никога не съм се чувствал така щастлив, – каза Радой. – Моята дъщеря се появи точно на време, на нужното място.

Животът на това малко момиченце бе започнал ужасно. На никому не пожелавам това. Но щастливата случайност събра новороденото с Радой и той стана щастлив баща.

Няма значение, кой го бе отхвърлил, важното е, че то намери грижлив и верен баща.