Малко момче се оказало в църква, която била построена в чест на падналите войници.
На стената на църквата имало множество барелефи в памет на загиналите войни.
Момчето попитало свещеника:
– Какво е написано там?
– Е, синко, това е в памет на загиналите по служба …
Момчето погледнало уплашено свещеника и попитало:
– На сутрешната или на вечерната …
Беше едва 10 часа., а денят се очакваше да бъде знаменателен. Бе 22 септември 1908 г., понеделник.
Влакът с княз Фердинанд и министрите спря на гара Трапезица. От там се отправиха към Иван Асеновата църква „Св. Четиридесет мъченици“.
Радостната новина бързо се разнесе сред хората от Търново. Те се събираха на главната улица и оживено говореха:
– Княза дойде.
– И министрите са с него.
– Днес ще се обяви независимостта на България.
– Най-после дочакахме истинската свобода.
На къщите се развяваха трицветни знамена. От прозорците и балконите бяха спуснати килими и шарени черги.
На Царевец започнаха да издигат арка и трибуна, обкичени с цветя и знамена. Хълмът се изпълни с народ.
Църквата и дворът бяха претъпкани с празнично пременени и усмихнати хора. Отслужи се молебен. Хорът изпя „Многая лета“.
Княз Фердинанд извади от джоба си манифеста и бавно зачете. Наоколо цареше пълна тишина.
– По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни укази, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Така Фердинанд провъзгласи съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско Царство.
Църквата екна от гръмко „ура“, което се поде от множеството на двора, а войската го разнесе по долината на Янтра.
Това е еврейска дума, която означава “моля, спаси ни” . Тя се използва за възхвала и умоляване.
При триумфалното влизане на Господ в Ерусалим, множеството викало “Осанна” и постилало палмови клони по пътя на Исус. Хората осъзнавали, че Исус е същият Господ, който е избавил Израил в древността .
Те познали в Христос дългоочаквания Месия. Думата “Осанна” е станала израз на почит към Месията във всички векове.
Викът “Осанна” бил включен и в освещаването на храма в Къртлънд и сега е част от освещаването на съвременните храмове.
Изкачих се рано сутринта на върха на планината и наблюдавах как Бог твори утрото. Мракът започва да отстъпва, когато Бог издигна слънцето над хоризонта.
В цветовете се появяват множество отенъци, които се сливаха в единен сноп на съвършената светлина. И това стана, когато слънцето се показа в цялата си красота.
Веднага след като небесното светило величествено изяви своето появяване, заля с лъчите си земята и всяка малка долчинка. Тогава чух небесния хор как слави величието на Бога в утринта.
Чистата ясна утринна светлина предизвика в сърцето ми жажда за истината, която може да ме направи чиста и прозрачна като утрото.
Вятърът подухна и пробуди в мен надежда от Бога, Който ми вдъхна живот и ме изпълни с диханието Си.
Даде ми разбирането Си и Святия Си Дух, за да мисля само Неговите мисли, да живея само Неговия живот.
Тогава осъзнах, че в това се състои моя живот, безкрайно да Го прославям.
Какво бихме могли ние хората без Божията нощ и утро?
Много могат да решат, че модата е измислена и превзета. Но в същност това е, което обществото иска в определен период от време.
Защо множество копчета се разполагат точно на края на ръкавите на якета, ризи и сака?
Съгласно сведения, произтичащи от много отдавна, Наполеон Бонапарт заповядал да се зашият на ръкавите на куртките на войниците множество копчета.
Причината за това нареждане е доста интересна.
Бонапарт искал по този начин да отучи войниците си да изтриват сополите си при настинка.