През 1942 г. българските граждани от еврейски произход имаха редица лишения и ограничения, но поне животът им не бе застрашен.

Едно от най-тежките бремена бе въвеждането на еднократен данък върху еврейското имущество. В повечето случаи той довеждаше до конфискации и принудително изземване на имуществото им от държавата. На всички настоявания от страна на Райха:

– Да бъдат изпълнени нарежданията относно решаването на еврейския въпрос.

Цар Борис отговаряше:

– Еврейската работна ръка е необходима на България при строежи на пътища, железопътни линии и големи обекти.

Даже германският пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле бе повярвал на този аргумент, потвърждавайки пред Йоахим фон Рибентроп:

– Нуждата от еврейска работна ръка е напълно истинска.

Германските представители в София все по-често започнаха да споменават в своите доклади за нежеланието на българите да прилагат по-строги мерки срещу евреите.

Валтер Шеленберг, шеф на германския шпионаж в България докладва:
„Основната причина за бездействието на българите спрямо евреите идва от Двореца“.

Вследствие на този доклад в София пристига един от приближените помощници на Айхман, Теодор Данекер.

След тримесечен престой и съвместна работа с Александър Белев, комисар по Еврейските въпроси, той изготвя документ за първоначално изпращане на двадесет хиляди български евреи от Стара България в Полша.

Нареждането за отмяна на акцията дойде от най-високо място. Именно от Двореца бе спряно депортирането на евреи от Стара България.

На 9 март вътрешният министър, без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси, заповяда: „Евреите да бъдат освободени“.

След като видя, че цар Борис няма да изпрати нито един евреин от българските земи в Полша, германският специален пратеник Данекер веднага предложи изготвянето на алтернативен план за действие.

На 20 май 1943 г. Габровски се явява в двореца, носейки два, изготвени от А. Белев, планове. План „А” предвиждаше депортирането на всички евреи от България в лагера Треблинка, в Полша, а план „Б” – изселването на софийските евреи в провинцията.

Германците отдавна искаха да се забрани на евреите спокойно да се разхождат по улици и обществените места на София.

Царят без колебание отхвърли план „А” и прие с неохота план „Б”.

Така 50 000 български граждани от еврейски произход бяха спасени от лагерите на смъртта. България, въпреки че бе съюзник на Третия райх, запази еврейското малцинство.

В един малък град живеел касапин, който се отличавал с невероятна изобретателност. Той имал много впечатляващи размери. В същият град живеел богат, ексцентричен аристократ, любител на спорта и един от най-добрите бегачи на Албион.
Касапинът хванал аристократът на поредното му бягане и му предложил доста привлекателен, на пръв поглед, облог.
Той се заключавал в това, че аристократът спортист не може да надбяга тлъстият, тромав търговец на месо на сто метра, но при две условия: касапинът получава 35 метра преднина и сам той избира маршрута.

Аристократът се съгласил.

Едва на старта се изяснил хитрия план на касапина. За състезанието, той избрал най-тясната улица в града. Толкова тясна, че притичвайки по нея 10 метра, касапинът застава между стените на къщите.

Аристократът можел бързо да го догони но не можел да мине между месаря и стените наоколо и по такъв начин не можел и да го надмине, което напълно съответствало на правилата поставени при облога.

Спортистът се засмял на находчивостта на касапина и платил достатъчно скромна за него сума, но доста прилична за обикновения гражданин.

Аристократите, пановете и болярите, при славянските родове имали привилегията да се освобождават от всякакви данъци.

От там и „подъл народ“ – хора, които подлежат на облагане, а „подлец“ – човек, който трябва да плати данък.

Постепенно думата започнала да означава „низък“, „груб“.

Така че всички сме подлеци, освен тези, които успешно могат да избегнат плащането на данъци.

Правилна употреба.

Като гражданин и подлец, не мога равнодушно да гледам на неефективното използване на бюджетните средства.

С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.

Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.

Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.

Освен това, ако човек може да си позволи да си  купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.

Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.

Всички страни по света са длъжни да се съобразят със стандартите на настоящата политическа реалност, за да не загубят позициите си и да не проиграят борбата за пазари, ресурси и по други въпроси.

Японският мироглед се отличава от този в европейските страни.

Независимо от това, официалните символи там са били одобрени през 1999 г.. Те са , както във всички страни знаме, герб и химн.

Сега, официалните делегации и гражданите в чужбина могат да докажат принадлежността си към дадена държава по общоприетия начин.

Всички национални японски символи са с древен произход, а националният им химн е най-старият в света. Той представлява  пет стиха, които се повтарят два пъти, прославящи императора.

Химнът многократно е усъвършенстван по отношение на звученето и днешната аранжировка е утвърдена през 1888 г. В тази година Кимигайо きみがよ　официално е бил утвърден като националния химн на Япония. Заглавието き み が よ се превежда като „Управлението на нашият император“.