Архив за етикет: арка

Дворцовият канал

2017-10-11_222910За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.2017-10-11_223002

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.2017-10-11_223107

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Силна буря унищожи известна природна забележителност

indexСтава дума за естествена арка в скала, която се намира на Малтийския остров Гоцо. От там се открива чудесна гледка към Средиземно море.

Този обект е наречен „Лазурен прозорец“. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

На 8 март през нощта имало силна буря и арката не е устояла под натиска на стихиите. Малтийското министерство на околната среда дало коментар за инцидента.

Специалисти твърдят, че разпадането на скалите се дължи на естествена ерозия, а бурята ускорила този процес.

За съжаление, днес можем да видим „Лазурния прозорец“ само на снимки и филми. Между другото, красивата арка многократно е привличала вниманието на много режисьори. Тя е попаднала в кадър на знаменития сериал „Игра на троновете“, а също и във филма „Одисея“ на Андрей Кончаловски.

Рождество в Австрия

imagesПовече от един милион хора отиват във Виена в навечерието на зимните празници, за да посетят известния базар Christkindlmarkt, който се намира в самия център на Европа, пред знаменитото виенско градско кметство.

Тук чакат маса разнообразни подаръци и лакомства, огромна елха, рождествени сцени, вкусно печено, хорови концерти и не малко удивителни изделия на местните занаятчии.

В последните няколко години базарът е украсен със „снежни“ арки и светодиодно осветление на „звездната нощ“.

Къде е твоят венец

index„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“.

Когато Яков и Йоан дойдоха при Исус с майка си, с молба да им даде най-доброто място в царството, той не им отказа, но им каза, че ще го получат, ако изпълнят делото Му, изпият чашата Му и се кръстят с кръщението Му.

Желаете ли да участвате в този конкурс? Най-великото винаги е обградено с големи непреодолимости, където срещаме непристъпни планини и гори, яки железни колесници.

Триумфалните арки не са изтъкани от рози и копринени панделки, те се добиват чрез тежки удари и оставят кървави белези.

Не очаквайте идеално положение, някое романтично затруднение, възникнало по някаква случайност.

Сега стани срещу условия, в който Бог те е поставил в момента. Твоят венец на слава е скрит в самите недра на тези условия, трудности и изпитания, които те обграждат сега, в тази седмица и този месец на твоя живот.

Най-тежкото остава неизвестно за света, дълбоко в душата ти, невидимо и неизвестно никому, освен за Исус. То крие малки изпитания, за които ти не смееш да говориш, които са достатъчно мъчителни за теб.

Ето къде се намира твоя венец. Нека Бог да ти помогне да победиш и да го носиш някога.

Празник в Търново

imagesБеше едва 10 часа., а денят се очакваше да бъде знаменателен. Бе 22 септември 1908 г., понеделник.

Влакът с княз Фердинанд и министрите спря на гара Трапезица. От там се отправиха  към Иван Асеновата църква „Св. Четиридесет мъченици“.

Радостната новина бързо се разнесе сред хората от Търново. Те се събираха на главната улица и оживено говореха:

– Княза дойде.

– И министрите са с него.

– Днес ще се обяви независимостта на България.

– Най-после дочакахме истинската свобода.

На къщите се развяваха трицветни знамена. От прозорците и балконите бяха спуснати килими и шарени черги.

На Царевец започнаха да издигат арка и трибуна, обкичени с цветя и знамена. Хълмът се изпълни с народ.

Църквата и дворът бяха претъпкани с празнично пременени и усмихнати хора. Отслужи се молебен. Хорът изпя „Многая лета“.

Княз Фердинанд извади от джоба си манифеста и бавно зачете. Наоколо цареше пълна тишина.

– По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни укази, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Така Фердинанд провъзгласи съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско Царство.

Църквата екна от гръмко „ура“, което се поде от множеството на двора, а войската го разнесе по долината на Янтра.