Данчо бе попаднал в ужасно стресираща ситуация. Той чувстваше, че се дави, търсеше шамандурата, но не я виждаше.

В този критичен за него момент, той попита приятеля си Димо:

– Какво да правя? Повече не мога така!

– Просто, – усмихна се Димо, – дай го на Господа.

Това бе едно от нещата, което силно притесняваше Данчо. Затова той попита:

– Как да го направя?

– Буквално, признай: Не мога да го направя сам, Господи. Помогни ми.

– Добре, – съгласи се Данчо, – нещата изглежда се подобряват след този външен израз, но неизбежно то се прокрадва обратно.

– Какво имаш предвид? – вдигна озадачено рамене Димо.

– Например, предавам моето безпокойство във понеделник, но в петък нещо друго може да надигне глава и аз отново съм разтревожен.

– Предаването на Бога е нещо, което трябва да направиш повече от веднъж. Това трябва да е ежедневна практика.

– Май, – Данчо се почеса по главата, – всекидневно трябва да предавам проблемите си на Бога. Да се доверявам единствено на силата Му, за да се справя със земните си борби.

– Които бледнеят в сравнение с вечността, – потупа го Димо по рамото.

Пак е понеделник. Страшимир слезе от автобуса и дълго след това седя на спирката.

Никак не му се отиваше на работа, а беше само на няколко минути от нея.

Сърцето му биеше учестено, защото се притесняваше за крайните срокове.

– За сроковете как да е ще се справя, но не и с темпераментния ми шеф, – въздишаше тежко Страшимир.

Както за мнозина така и за него бе трудно да започне една мрачна и подтискаща работна седмица.

– Как да бързам за работа, когато се чувствам претоварен? – питаше се Страшимир. – Кой оценява работата ми, а нервите, които хабя покрай нея?! Какво получавам за целия си труд и огромни усилия, които влагам в работата си? Цяла седмица само мъка и болка.

Може би ще предложите на Страшимир да си смени работата с по-малко стресираща или по-възнаграждаваща?

А защо да не промени гледната си точка?

Без значение колко е трудна и обемиста работата, той може да намери удовлетворение в нея с Божията помощ. Може би тогава Страшимир ще може да изяви и Божия характер.

Бог е с нас. Неговото присъствие и сила могат да озарят мрачните ни дни. С Негова помощ можем да бъдем благодарни за всеки работен ден.

Да разнасяш писма съвсем не е обикновена работа, особено когато се отнасяш отговорно към това.

Има толкова много хора, които с нетърпение очакват някой да им пише или да им отговори на писмата. Това е характерно особено за по-възрастните.

Милена беше отговорен човек, тя познаваше всички, на които доставяше писма.

Един ден погледът ѝ бе привлечен от пощенска кутия, която беше препълнена.

– Нещо не е наред, – каза си Милена, – трябва да извикам спасителната служба.

И тя звънна на известния за такива случаи телефон.

Притесненията на Милена не бяха напразни. Вече 12 години тя работеше в пощенската служба и знаеше, че това е пощенската кутия на една доста възрастна жена, много приятна и дружелюбна, която всички наричаха баба Екатерина.

„Може някъде да е заминала, – каза си Милена, – но това е малко вероятно. В петък се изчиства боклука, а днес е понеделник и кутията е пълна. Явно нещо не е наред“.

И наистина преди четири дни 94 годишната Екатерина се  бе подхлъзнала в дома си и не могла да стане. Тя бе викала:

– Помощ! Помогнете ми!

Но никой не я бе чул, а на нея така не ѝ се искаше да умира.

Когато откриха възрастната жена и ѝ оказаха медицинска помощ, Милена се разплака:

– Бях уверена, че си е в къщи.

Сега Милена и Екатерина много по-често се виждат. И техните взаимоотношения са много по-близки в сравнение на тези на държавен служител и човек от общата маса.

Това, че някой е бил наблюдателен и отзивчив, понякога може да спаси човешки живот, а това съвсем не е малко. Днес всеки от нас е жаден за капчица внимание. А когато това внимание е съпроводено със съпричасност, се наблюдава промяна у хората, взаимоотношенията и ситуациите.

Съгласно традициите за избор на еврейско име на новороденото отговарят родителите. В някои общини е прието, бащата да дава име на първородното, майката на второто дете, а по нататък един след друг.

В други общини бащата решава как да се казват момчетата, а майките момичетата. Така не възникват конфликти по този повод.

Що се отнася до времето, на момчето се дава име на осмия ден от живота му, по време на церемонията на обрязването. А момичето получава име в близките дни след раждането, когато в синагогата четат Тора – понеделник, четвъртък и събота.

Ако детето се е родило със влошено здравословно състояние, родителите можели да му дадат името Хаим – „живот“, Хая – „жива“ или Рафаел – Бог е изцелил“.

Смята се, че името силно влияе на съдбата и болестите могат да бъдат излекувани чрез него, даже ако трябва да се промени и в зряла възраст.

На сватбата бяха поканени 300 гости. Официалната церемония свърши и настъпи време да се празнува.

Младоженецът застана на подиума и произнесе тържествена реч:

– Благодаря на всички, които сте дошли и ни подкрепяхте по време на сватбата, особено тези, които са дошли от далеч. Бих искал да изразя благодарност на семейството и роднините на булката, които организираха и присъстваха на тази прекрасна сватба. Много благодаря за подаръците и всичко, което направихте. Бих искал да ви поднеса и на вас подарък, лично от мен. Към всеки стол, на седалката от страни е прикрепен подаръкът, един плик. Моля ви нека всеки от вас отвори своя плик.

След отварянето на пликовете се чуха отчаяни възгласи и мърморения.

– Как е възможно?

– Каква пошлост….

– И защо е мълчал до сега?

Гостите бяха в шок, особено близките на булката.

Във всеки плик имаше снимка с размер 8Х10 см. На нея се виждаше как свидетелят на младоженеца правел секс с булката.

Младоженецът отдавна подозираше тези двамата, за това нае частен детектив, който за няколко седмици до тържествената дата направи своето разследване.

Младоженецът постоя малко на подиума, за да наблюдава реакциите на присъстващите.

След това се обърна към свидетелят и булката и им каза:

– Вървете по дяволите!

Погледна към изненаданите гости и каза:

– Аз се махам от тук.

И си тръгна, а в понеделник подаде молба за развод.