Нина и Минко вървяха бавно, прекосиха една градина и се озоваха до ъгъла на една висока  стена.

Група жени в широки дрехи, бяха коленичили с лице към насип върху , който имаше полирани камъни. На върха му се издигаше дървен кръст. Нина веднага разпозна разпнатия Исус на него.

Жените, пееха химн. Нежна и мелодична песен, която се извисяваше с призив към Христа и Го умоляваше отново да дойде.
Когато химнът достигна славословие към Отца, Сина и Светия Дух, Минко се присъедини към пеещите. После гласовете стихнаха. Жените коленичиха с наведени към земята глави и започнаха да се молят. Когато свършиха една от жените, изглежда водачката, им се изправи. Тя видя Нина, засмя се и плесна с ръце.

– Сестри!  – каза тя.  – Имаме гостенка.

Другите жени също станаха и поздравиха Нина усмихнати. Нина познаваше някои от тях. Лицата им нямаха никаква следа от разкрасяване. Не носеха скъпоценности и по дрехите им нямаше украшения. Бяха скромни и чисти.

Всички заедно се оттеглиха към градината. Там беше прохладно, а въздухът бе по-свеж. Жената, която ръководеше групичката  седна на една пейка.

– Радвам се, че си тук, Нина. На това място всеки може да отдъхне от горещината и задълженията си.

Нина само повдигна рамене.

– Християнка ли си? – попита Елена, ръководителката на групата.

– Изучавала съм нещо от вашата вяра, Пътят, както го наричате, Писанието.

– Навярно си чувала за Мария Магдалина, жената обладана от седем бяса, които Исус прогонил. По-късно станала една от най-близките му последователки и започнала да служи из Галилея и Юдея. Когато разпънали Исус, тя останала да бди край гроба му. Според нашите Писания, тя била първата, на която се явил Господа след възкресението си. Била предана Негова ученичка. Като Мария Магдалина, всяка от нас се е посветила единствено на Господа Исуса и проповядват в Неговото име.

Нина попита:

– А какво означава това?

– Това означава,  – поясни Елена, – че ние правим така, че името на Исус да стане известно във всяко кътче на околността и дори по-далече, било то в бордеите и мръсните улички на града, било в жилищата и вилите на големите и могъщите. Ние помагаме в болниците и лечебниците, но преди всичко убеждаваме онези, които скитат по улиците и продават плътта си, да се отрекат от този грях и да се обърнат към Исус Христос.

Нина бе слушала за такива жени, но сега за първи път се срещаше с тях. Тя бе чела Библията, но не бе предала сърцето си на Господа, тъй като още не искаше да се раздели с някои от „тайните си прегрешения“.

С Минко се запознаха скоро. Тогава той ѝ говори за спасителното дело на Исус Христос. Като го изслуша,  тя се засмя и му каза:

– И от други съм чувала за това, но още не съм готова. Има прекалено хубави неща в живота, от които не мога да се откажа.

– Когато приемеш Исус Христос за свой Господ, ти няма да искаш да правиш тези неща, – уточни Минко.

Нина бе отговорила уклончиво и затова Минко я заведе, да я запознае с жените, които бяха посветили живота си на Господа.

Тази среща се оказа много важна и решителна за Нина и само два дена след това, тя прие Исус Христос за свой Господ и Спасител.

Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.

Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.

Тези костилки са естествен пречиствател на организма. Те са наситени с много полезни микроелементи, поддържат чревната микрофлора, съживяват и стабилизират сърдечно-съдовата система.
Калиновите костилки помагат да се премахнат отоците, укрепват организма, подобряват неговия тонус, премахват токсините, камъни и пясък в бъбреците, пикочния мехур и жлъчния мехур.
Те подобряват процес на поглъщане, всмукване и усвояване на червата. Укрепват и мускулатурата.
При редовна консумация на костилки от калина, около 10 броя на ден, се премахва умората и се намалява главоболието.

Когато ядем плодове обикновенно изхвърляме костилките им.
Но знаете ли, че понякога самите костилки се оказват по-полезни от самите плодове?
Костилките от маслините са идеално жлъчегонно средство, което подобрява работата на целия храносмилателен тракт.
Освен това те са отлични сорбенти. Преминавайки през храносмилателния тракт, те изсмукват и извеждат токсините от организма.
Това свойство прави маслините незаменима закуска. Гълтайки маслините с костилките, човек не се напива много, а на следващия ден се чувства добре.
Костилките на маслините помагат при астма, задух, белодробни заболявания и успокоява нервната система.
Препоръчва се в продължение на месец да се изядат приблизително 5-6 маслини с костилките.
Това ще послужи като добро предпазване от появата на камъни в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур.