През 1942 г. българските граждани от еврейски произход имаха редица лишения и ограничения, но поне животът им не бе застрашен.

Едно от най-тежките бремена бе въвеждането на еднократен данък върху еврейското имущество. В повечето случаи той довеждаше до конфискации и принудително изземване на имуществото им от държавата. На всички настоявания от страна на Райха:

– Да бъдат изпълнени нарежданията относно решаването на еврейския въпрос.

Цар Борис отговаряше:

– Еврейската работна ръка е необходима на България при строежи на пътища, железопътни линии и големи обекти.

Даже германският пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле бе повярвал на този аргумент, потвърждавайки пред Йоахим фон Рибентроп:

– Нуждата от еврейска работна ръка е напълно истинска.

Германските представители в София все по-често започнаха да споменават в своите доклади за нежеланието на българите да прилагат по-строги мерки срещу евреите.

Валтер Шеленберг, шеф на германския шпионаж в България докладва:
„Основната причина за бездействието на българите спрямо евреите идва от Двореца“.

Вследствие на този доклад в София пристига един от приближените помощници на Айхман, Теодор Данекер.

След тримесечен престой и съвместна работа с Александър Белев, комисар по Еврейските въпроси, той изготвя документ за първоначално изпращане на двадесет хиляди български евреи от Стара България в Полша.

Нареждането за отмяна на акцията дойде от най-високо място. Именно от Двореца бе спряно депортирането на евреи от Стара България.

На 9 март вътрешният министър, без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси, заповяда: „Евреите да бъдат освободени“.

След като видя, че цар Борис няма да изпрати нито един евреин от българските земи в Полша, германският специален пратеник Данекер веднага предложи изготвянето на алтернативен план за действие.

На 20 май 1943 г. Габровски се явява в двореца, носейки два, изготвени от А. Белев, планове. План „А” предвиждаше депортирането на всички евреи от България в лагера Треблинка, в Полша, а план „Б” – изселването на софийските евреи в провинцията.

Германците отдавна искаха да се забрани на евреите спокойно да се разхождат по улици и обществените места на София.

Царят без колебание отхвърли план „А” и прие с неохота план „Б”.

Така 50 000 български граждани от еврейски произход бяха спасени от лагерите на смъртта. България, въпреки че бе съюзник на Третия райх, запази еврейското малцинство.

Обикновено се смята, че жителите на западните държави, освободени от съветската армия от фашистите, са неизказано радостни от спасението им от хитлеристите. Но такива ярки настроения не са царували навсякъде.

Според спомените на поета фронтовак Дейвид Самойлов, в източната част на Полша жителите гледали съветските войници с „предпазливост и полувраждебно“. При възможност се стараели да се обогатят от красноармейците.

Съветските жени не ходели сами на улиците на полските градове, за да не се натъкнат на неприятности.

В Унгария местното население много често нанасяло на съветските военнослужещи коварни удари в гръб.

Както си спомня ветеранът от Великата Отечествена война поетът Борис Слуцкий съветските пияните войници и офицери унгарските селяни ги отмъквали един по един и ги удавяли в силажните ями.

Ана Токарска , фотограф и художник от Полша, прави причудливи портрети, които основно се състоят от плодове и зеленчуци.

Вдъхновител на работата ѝ станал Джузепе Арчимболдо, италиански  маниерист от XVI век, който някой смятат за много ранен предшественик на сюрреализма.

Всяка от работите си Ана изгражда много внимателно, така че крайният резултат да не изглежда просто като сбор от предмети, а именно като човешко лице.

Получилите се фигури високи от 50 до 80 сантиметра Ана фотографира, надявайки се да остави собствена следа в историята на изкуството.

По различно време полската азбука с малки изменения се е използвала за записване на литовски, западноруски, украински и белоруски.

Почти всички взаимствания от чешкия език са се появили в древнополския период до XIV век.

Най-голям брой заемки в полския език са от италианския в периода от XIV до XVII век. Те са били от областта на музиката, изкуството, науката, модата и банковото дело.

В българския език те имат същото значение, както и в Полша: аleja (алея), ария (ария), блуза (блуза), билет (билет), bagaż (багаж), biuletyn (бюлетин), кариера (кариера).

Единствените държави, в химните на които се съдържат препратки една към друга са Италия и Полша.

Полският национален химн“Марша на Домбровски“ бил написан след разделянето на Полша в края на 18 век. Той призовава емигриралите в Италия войници да се върнат в родината  и при подкрепата на Наполеон, да от воюват независимостта си.

В химна „Братя на Италия“ има стихове отразяващи притесненията и тормоза на италианци и поляци от Австрийската империя.