Това бе едно дълго лято за Кирил. Мечтата му бе да има велосипед.
– Всички останали деца в квартала имат най-готините, най-новите, най-лъскавите най-добри велосипеди . . . освен мен, – често си повтаряше той.
Кирил гледаше как приятелите му се събираха заедно и караха колелета по неговата улица, а той само въздишаше.
Родителите му купиха нови елегантни дрехи, но това не го зарадва особено. Никакво внимание не им обърна.
– Парцали разни, сякаш си нямам други, – мърмореше недоволно Кирил под носа си.
Цупеше се и бе неблагодарен.
Но Кирил не знаеше, че го чака изненада на тавана, чисто нов велосипед, който му подариха на рождения ден.
– Дълго се надявах, докато накрая се отчаях и престанах да очаквам велосипед, – призна Кирил пред родителите си.
– Просто понякога не разбираме и не виждаме, …. особено когато нещата не вървят добре, – усмихна се баща му.
– Бог ме познава и знае всичко, което желая. Защо тогава ме държи в напрежение, което понякога достига до отчаяние? – попита Кирил.
– Бог смесва добрите и лошите преживявания в живота за наше добро, – каза баща му.
– Защо трябва да ги смесва? – Кирил сбърчи нос.
Майка му го придърпа да седне до нея и започна кротко да обяснява:
– Представи си, че правим торта. Вземаме брашно. олио, яйца, захар, …и всички необходими съставки. След това ги смесваме и се получава вкусна смес, която печем. А сега погледни, ако всяка от тези съставки изядем поотделно, ще бъде ли толкова вкусно? Не, нали?!
– Бог взема чакането ти на нов велосипед и го превръща в добро, – бащата разроши с длан косата на сина си.
– Това означава да се доверя на Бога и да Му бъда благодарен и тогава, когато изглежда, че нещата не вървят, – Кирил започна да разсъждавана глас. – Той кара всички неща да работят заедно за добро, защото ме обича.
Родителите му кимнаха с глава, те бяха напълно съгласни с него.
