Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.

„Кампай!“ е най-известният японски тост. Буквално той се превежда като „суха чаша“, а по смисъл е близък до нашия „До дъно!“

Към тази фраза в Япония се отнасят сериозно.

Смята се за грубост да започнеш да пиеш преди всички да са си налели и да са произнесли „Кампай!“

Приема се за добър тон при започване на пиене да си поръчаш само една напитка. Според японците това укрепва другарския дух.

Можеш да стиснеш зъби, да изтърпиш подигравките или да намериш близки по дух хора там.

Християнството не се състои в това, да ходиш с пола до пода, коса до петите, накриво да гледаш хората около себе си, които водят празни и безсмислени разговори и се обличат твърде предизвикателно.

По-добре си затвори устата и не съди. Дори и неизказана, самата мисъл за осъждение е грях. Така вече вие се улавяте в капана.

Християнството не се състои в презрение към мъртвия по дух ближен, а в любов към него. Именно тези ближни, с които няма за какво да разговаряме, си имат свои проблеми, грижи и трагедии.

Може да ги боли гърло, да са си счупили крак, а възможно е да са ги изоставили любимите им или да са се скарали с родителите си.

Дори и в най-неприятните у тях, може да се намери нещо хубаво. Те имат любими стихове, музика, книги. Така че можете да им подскажете по нещо или да ги заинтригувате с неща които са общи за вас и тях.

Във всичко това е необходимо доброжелателство и малко любопитство, а не отдръпване.

Хуморът не е от вчера. Много е интересно, когато физици разсъждават в същия дух. Чуйте ги само:

– Закон на Кулон: Или крадат, или губят.

– Закон на Архимед: Всяко тяло потопено във вода, се намокря.

– Следствие от закона на Архимед: Тяло, което НЕ е потопено във вода, мирише.

Взето от обсъждане на новите технологии, записани в дневник.

Преди много години един свещеник във френската армия решил да използва текста на 23 Псалом, за да повдигне духа на войниците преди сражението.

Той ги карал да повтарят псалма, като всеки път да свиват по един пръст.

Безименият пръст съпровождал думата „Господ“, палецът съответствал на думата „пастир“, а показалеца се свивал при думата „мой“.

След това той помолил всеки войник да напише тези думи на дланта си и да ги повтаря всеки път, когато се нуждае от духовна подкрепа.

Свещеникът наблегнал особено на показалеца, който се сгъвал на думата „мой“. Той напомнил на войниците, че Бог е техен личен пастир, Който има има конкретна мисия, да ги върне в къщи цели и невредими.

Дали свещеникът е постигнал целта си?

След битката един от младите войници бил намерен мъртъв. Неговата дясна ръка стискала показалеца на лявата ръка. „Господ е Пастир мой“.