Това беше трудна епоха. Време на мрак. Индулгенциите не бяха рядкост. Те „премахваха“ наказанието, което се очакваше за грешниците.
Търговията с индулгенции се бе превърнала в бизнес за папите. Тя бе станали източник на допълнителни приходи. Разпространителите на индулгенции заблуждаваха хората, че чрез тези листове хартия се премахва чувството им за вина.
Най-обикновените люде ги купуваха с една криворазбрана осведоменост:
– Индулгенциите опрощават греховете на живите и душите в чистилището.
Йохан Тецел, прословут амбулантен търговец най-вече на индулгенции, бе измислил една лесно запомняща се мелодия: „Кога монетата в ковчежето издрънка, душата от чистилището е навънка“, но това съвсем не бе така.
Свещеникът Мартин Лютер бе възмутен от тази практика и прикова своето предизвикателство за дебат на вратата на църквата във Витенберг. То се състоеше от 95 тезиси.
Той не можеше да стои спокойно и да гледа това издевателство над хората, затова и думите от тезисите звучаха мощно:
“ Когато нашият Господ и Учител, Исус Христос, каза: “ Покайте се „, Той призова целия живот на вярващите да бъде покаяние“……
“ Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители“…….
“ Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат“…..
Когато копие от тезите най-накрая стигнаха до Ватикана, Лъв Десети им се присмя:
– Ах, мрънканията на пиян немски монах. Той ще мисли по по-различен начин, когато отрезнее.
Папата явно подцени изобличението на монаха.
За Лютер, който наскоро беше дошъл до разбирането за оправданието чрез вяра, индулгенции бяха измама.
Христовата кръв, а не парите дадени за закупуване на извинение от греха, освобождават човека от чувството за вина.
В крайна сметка дебатът доведе до разцепление в църквата.
