В Република Кабардино-Балкария за първи път стартира проект за производство на мрежа за защита на овощни градини от градушка.

Тя се реализира от новото предприятие ООО „Бетанет“, което за сега се явява единственият и голям производител на подобни съоръжения.

За една година производството на защитни мрежи достига за около 8 милиона квадратни метра. Тя може да покрие до 850 хектара площ, а в средносрочна перспектива цифрата може да се удвои.

Мрежата идеално може да се използва за овощни градини. Тя ще ги защитава не само от град, но и от птиците и силната слънчевата светлина.

Сега предприятието е закупило оборудване от Италия, което дава възможност за висок стандарт относно качеството и защитата.

Трябва да се отбележи, че такова строителство е навременно, като се има предвид забележителното изменение на климата, както и няколко случаи на сериозни щети нанесени за пръв път през тази година и то в огромен мащаб.

През 1926 г., вече отделена от Китай, но все още не включена в Съветския съюз Тувинската народна република утвърдила свой държавния герб.

Той много приличал на гербовете на съветските републики.

Основната отличителна черта на него било това, че вместо сърп с чук, на герба имало сърп с гребло.

Причината за това може би е, че Тува по това време е била изключително аграрна страна.

В република Корея учени са разработили препарат, който помага на растенията да се приспособят към измененията на климата – падане на температурите и влажността.

Според южнокорейската Служба за защита на правата върху интелектуалната собственост, за десет години са подадени почти 340 молби за патентоване на изобретения и продукти, които допринасят за издържане на култури при променени климатични условия.

Един от най-обещаващите препарати се счита торът допълнен с абсцисова киселина – растителен хормон, който привежда растенията в състояние на покой.

Ако климатичните условия рязко се променят, веществото се освобождава автоматично и запушва порите в стъблата. Растенията губят по-малко течност и стават по-жизнеспособни.

Но има един съществен проблем., който не е решен, на слънце киселината бързо се лишава от своите полезни свойства.

Република Буркина-Фасо  е пуснала колекционерска сребърна монета на изложба от истински древни амонитни мекотели.

В съвременната природа амонитните мекотели вече не съществуват. Те са живели много години назад, но техните вкаменени черупки често се срещат в наше време.

Монетата от Буркина Фасо с древни амонитни мекотели е пусната в малък тираж, само 500 екземпляра, но всяка монета е уникална. Тъй като всяка раковина си има свой неповторим рисунък, а полировката и седефа я правят произведение на изкуството.

Характеристиките на тази монета са: Стойност на монетата 1000 франка; диаметър – 44 мм; тегло на среброто – 31,1 грама; метал – сребро 999-та проба; тираж на монетата – 500 екземпляра; година на изрязване – 2016 г.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо поръчал почистване на населението на Хаити от страната си, защото през 30-те години на миналия век много от жителите на Доминиканската република, се оплакали от набезите на хаитяните, които им крадели храната и добитъка.

Хаитяните основно са живели  в граничната зона между двете държави. Това събитие, свързано с отстраняването им е известно като „магданозено клане“.

Общият брой на жертвите на геноцида, според някои оценки, е между 5000 и 25000 души.

Акцията е наречена така поради начина, по който доминиканските войници различавали хаитяните от доминиканците.

Те показвали на човека връзка магданоз, на испански – „perejil“ и питали: „Какво е това?“

Доминиканците, които от детството си говорели испански, произнасяли втората съгласна като „р“, а франките и креолоезичните хаитяни произнасяли този звук като „л“.
И по този начин се издавали.