Известно е, че походката се изменя, в зависимост от настроението ни. Например, раменете на тъжни хора са често отпуснати, а щастливи като че ли подскачат. Едно ново проучване на учени от Института за перспективни изследвания в Канада показало, че ако промените походката си, можете да подобрите настроението си и да станат по-щастливи.
Освен това учените са установили, че хората с депресия не се движат като щастливи хора. В новото изследване, учените показали на участниците списък на положителни и отрицателни думи, като „приятен“, „уплашени“ и „смущаващи“. След това доброволците трябвало да ходят по бягаща пътека, а изследователите в този момент оценявали техните движения и пози.
На екрана на тренажора бил поставен сензор, който се премествал в ляво или дясно в зависимост от походката на участниците, щастливи или депресирани. Хората не знаели за какво е предназначено устройството. Учените помолили половината от участниците да се опитат да придвижат стрелката в ляво, а другата половина в дясно. Участниците бързо привикнали към новата походка.
След това доброволците трябвало да си спомнят и да напишат колкото се може повече думи от списъка, показан им по-рано.
Тези участници, които по време на експеримента имали подтискаща походка, помнели повече отрицателни думи. По този начин изкривената походка довела до депресивно настроение.
Предишни изследвания са показали, че пациенти с депресия помнят повече негативни събития от живота си, отколкото положителни. Спомените ги карали да се чувстват още по-зле.

Радо срещна Марта и искаше простичко да ѝ обясни нещата. Подбиреше думите и внимаваше да не прекали с ерудицията си:

– Много хора мислят за Бога, но рядко за дявола. Днес всеки призовава Бога като последна надежда. Всъщност много подтиснати и измамени хора призовават Бога и се превръщат в Негови фанатици, защото не им остава нищо друго. Но сега имат избор, колко смешно.

Марта мълчаливо го погледна и не знаеше вече, какво да мисли. Радо обесърчен от мълчанието продължи:

– Една от тези възможности е социалната несправедливост. Години наред хората са проливали кръв за някакво равноправие и справедливост, но все още има бедни и богати. Днес се дава една фалшива надежда на бедните, която се нарича „кредит“. Благодарение на него хората могат да се снабдат с апартамент, лека кола, …. Рекламата не млъква: „Днес можеш да притежаваш това, за което можеш да платиш утре“. Когато човек живее окрилен от идеята, че мечтите му ще се материализират, макар да плаща за тях дълго време, на него Бог не му е нужен. Така Бог умря между ипотеките и банковите кредити.

Хората започнаха да живеят в тъмнина и не забелязаха, че отсъства светлината. Те станаха роби на вещите.

А само ако осъзнаеха робството си и пожелаеха да се освободят от него, щяха да намерят пътя към светлината.

Росица беше възрастна жена. Не беше на легло, но трудно се движеше. Рядко някой я посещаваше. Но имаше и хора, които идваха при нея, макар че си ги поръчваше по телефона.

Днес Дима беше дошла при нея. Росица беше я повикала да ѝ направи косата, но преди това трябваше да я измие.

Росица беше навела глава над мивката, а Дима внимателно ѝ миеше косата.

– Достатъчно ли е, мила? – попита тя възрастната жена.

– О, да. Точно така исках. Сега се чувствам по-млада.

И двете жени се засмяха.

– Винаги, когато искам някой да ми направи косата, поръчвам да ми изпратят теб. Друг не искам. На друг не давам да ме пипа.

– Много мило, Роси, но и другите момичета работят добре, – смутено каза Дима.

– О, стига. Позволи ми да те похваля малко. Ти винаги намираш най-точните думи и изслушваш старческите ми приказки. Не разбираш ли, че не е само за фризирането на косата ми те викам?

Старата жена задържа издайническите съзлзи, които се прокрадваха в очите ѝ. Потупа с треперещата си ръка младата жена и ѝ каза:

– Благодаря ти, скъпа! Ти си неоценим дар за мен.

Татко се прибра от работа и започна да обсъжда нещо на висок глас с майка ми. Радителите ми започнаваха да крещят. Застана до тях, но те не ме виждаха.
Думите бяха ясни за мен, но ставаха все по-силни, сякаш набъбваха и не можеха да проникнат в ухото ми. Те се блъскаха едни в други, разделяха се на срички, след това на букви. Буквите се смесваха и обикаляха около главата ми като стегнат, тежък шлем.
Ушите ме заболяха, разплаках се и избягах в стаята си. Но буквите като злобни пчели летяха след мен и ме жилиха. Аз се мятах и търсех къде да се скрия, за да не ме намерят.
В килера беше тъмно. Аз се скрих зад мамините рокли в гардероба и си затиснах ушите…
Какво, прилича на вашето дете ли? В такъв случай, помислете си добре. Върху вас лежи най-голямата отговорност за неговото възпитание и развитие. Във вашето дете Бог е заложил голям потенциал. Нима ще го похабите?

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..