Властите в Ню Йорк са опростили законодателството относно емигрантите, които искат да получат лиценз за работа като таксиметрови шофьори. По-специално, те няма да държат изпит по английски език.

От сега нататък, за да получи лиценз да работи като таксиметров шофьор, всеки желаещ може да премине тест на различни езици по негов избор.

Съответният закон бил одобрен от Общинския съвет през април и подписан от кмета на Бил де Бласио, след което той официално е влязъл в сила.

Целта е да се даде възможност, да се занимават с платени превози, на по-голям брой граждани, в това число и на емигрантите.

По този начин нюйоркските чиновници се стремят да изравнят възможностите на шофьорите, използващи популярното приложение за заработка с техните колеги, имащи лиценз за таксиметрови шофьори.

Португалските мореплаватели откриват острова между 1469 и 1471 г. До средата на шестнадесети век с помощта на африкански роби и робски труд Португалия обръща тези острови в най-големите доставчици на захар в Европа.

След около един век, производството на захар намалява, а от средата на XVII век Сао Томе е бил порт само за временно акостиране.

В началото на XIX век на островите започва да се култивира какао и кафе. А вулканична почва дава възможност да се получат много добри добиви. Почти всичката обработваема територията е окупирана от насажденията.

До 1908 г. Сао Томе става най-големият износител на какао.

Сао Томе и Принсипи в момента е най-малката португалско говореща държава на планетата.

Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.

Добре известно е, че през деня слънчогледи са в състояние да следват слънцето.

При другите растения с такива свойства това движение се осигурява от специални листови подложки, които слънчогледите не притежават.

Наскоро учените установиха, че слънчогледите използват механизма на неравномерния растеж на стъблото.

През нощта силно се удължава западната му част, за това сутрин растението „гледа“ на изток, а през деня интензивно расте източната част на стеблото и то постенено върти главата си на запад.

Когато растежът спре, питата на слънчогледа остава в посока изток.

В това има смисъл. Тази ориентация дава възможност на слънчогледа бързо да се нагрее сутрин и да привлече повече опрашители.

Този вид автомобили са много специфични представители на автомобилната индустрия. Те ни помагат да се движим еднакво добре, както по шосетата и магистралите, така и по повърхността на водата.

Концептуалният автомобил Bond’s Lotus Esprit се е появил доста отдавна. Единственото нещо, което го отличава от всички други автомобили в този клас е възможността да се превърне в подводница, макар и с малка дълбочина на потапяне.

Най-необичайната амфибия е  Wooden F50.

Колата е почти изцяло от дърво. Що се отнася до характеристиките, тя плава много добре, като всяко парче дърво попаднало във водата.

Най-накрая ви представям амфибия Watercar Python. Тя е една от най-бързите. Нещо повече, Watercar Python е от малкото модели, които могат да плуват в открито море. Във водата кабриолетът развива огромна скорост.