Гъсениците на много пеперуди, живеещи в северните ширини, нямат време да се превърнат в какавиди за едно лято, поради което остават в режим на хибернация до следващото лято.

Срещащата се в Гренландия и Канада Gynaephora groenlandica в това отношение е рекордьор.

Жизненият цикъл на гъсеницата може да продължи до 14 години.

Друга уникална способност на тези гъсеници е, че по време на презимуване си могат да издържат на температура до -70 ° С.

Една от технологиите на научната  фантастика може да намери своето реално въплъщение и то много по-рано, отколкото са твърдели смелите прогнози на футуролозите.

Знаем че човешкото тяло не притежава естествени възможности да прекарва в зимен сън или хибернация, но това може да се постигне по изкуствен начин.

Освен това, такава технология вече съществува и се прилага в медицината. Тя се нарича малко по-различно – изкуствена кома.

Обикновено въвеждат човек в такова състояние, когато е получил сериозни травми, така че организма да не губи енергия за други метаболитни процеси, а да го насочи към самолечение.

Докато са в това състояние, астронавтите ще получават всички необходими хранителни вещества и елементи интравенозно.

Въпреки това, практиката показва, че парентерално хранене, ставащо от една и съща вена при продължително прилагане, може да доведе до много сериозни проблеми.

С тези въпроси се е заела компанията SpaceWorks.

Но възможността да се въведе в това състояние за човека е много по-близо, отколкото се мислеше преди.

Въпреки понижения обмен на веществата по време на зимния сън, при мечките в анабиоза раните изчезват бързо, няма следа от инфекция или драскотина, даже космената покривка е възтановена напълно.
Американски зоолози от Минесота наблюдават диви мечки в продължение на 25 години. Поведението и състоянието на животните оценяват с помощта на радиомаяк. Всяка година зоолозите наблюдават животни, попаднали в капан, простреляни или получили ухапване след драка със себеподобни. Раните, които получават мечките преди зимния си сън, често се възпаляват, когато успяват да хванат такива животни, обикновено зоолозите обработвали раните им. Но когато учените изследват състоянието на спящите животни след няколко месеца в бърлогите им, където спят, установили, че няма и следа от раните, независимо дали тя е лекувана или не.
По време на сън температурата на мечката пада, забавя се ритъма на сърцето, намалява се скоростта на метаболизма, но това достатъчно ли е да заздравее една рана, така че да не остане белег?
Направили следния експеримент. За целта били взети 14 животни. Отрязали малка част от кожата им. По време на зимния сън раната напълно изчезнала без да остави белег.
Трябва да се признае, че през зимния сън при мечките се включва някаква мощна оздравителна система. Тя действа при необичайни условия, при понижаване на скоростта на метаболитните процеси в организма, когато мечката е в анабиоза.
Изследователите са склонни да разглеждат този феномен в комплекс с другите физиологични и биохимични загадки при хибернация. Например, ние знаем, че не са атрофирали костите и мускулите на тези животни, въпреки, че са прекарали дълго време без да се движат.
Лекарите от целия свят с удоволствие биха се възползвали от мечата технология за бързо заздравяване на рани, затова учените продължават да разнищват тази загадка.

Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.

Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.

За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.

Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.

Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.

Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.

Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.

Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….