Януари. Рано сутринта термометърът показваше минус 5 градуса. Маринела раздаваше сено на конете. Почти всички коне позволява да бъдат прегърнати и погалени и едва след това се заемаха със закуската.
Но когато Маринела приближеше Нели, тя присвиваше уши. Кобилата се обръщаше с гръб и бе готова да я ритне. Маринела бе свикнала с тази ѝ реакция и стоеше на безопасно място.
Когато доведоха кобилата, ветеринарът я предупреди:
– На Нели трябва да се даде „добър урок“. Тя трябва да разбере, кой тук е главния. Агресивна кобила е, с лош характер и проблеми в поведението. Ако ви ритне, когато ѝ носите храна, нека усети силната ви ръка, а храната приберете до следващото хранене. Осен това я поставете в малък бокс, по-лесно ще я хващате и когато отивате при нея не забравяйте камшика си.
Маринела гледаше своенравната кобила и си каза:
– Тя не разбира, че съм станала от топлото легло, специално да ѝ донеса храна.
А след това поемаше дълбоко дъх и започваше да увещава Нели тихо:
– Не се страхувай, няма да отида никъде, ще бъда с теб, до когато ти пожелаеш.
Маринела знаеше, че кобилата не я разбираше, но се надяваше животното да усети любовта в гласа ѝ.
Когато Нели завършваше закуската, навеждаше глава пред Маринела, която я чешеше между ушите.
– Странно, – чудеше се Маринела. – Защо трябваше да давам урок на тази нежна наранена душа.
Конюшнята скоро бе посетена от едно 12 годишно момиче, за което казваха, че има лош нрав и проблеми в поведението. Ана, така наричаха това опърничаво момиче, бе отказало да говори пред трима светила на медицината, а на психолога се бе изплезило, защото ѝ бе поставил диагноза „разтройство, причиняващо опозиция“.
Ана дори бе ударила социалния работник, който дойде в дома ѝ специално, за да работи върху промяна на поведението ѝ.
Ана често бе напускала дома си, без да се обади на родителите си. Какви ли не наказания прилагаха спрямо нея, но резултат нямаше.
Единственото добро, което можеше да се забележи у това дете бе привързаността му към кучето му.
Когато Ана видя Нели, тя веднага я обикна. Маринела разказа на момичето, как са искали да „подчинят“ кобилата, а след това я попита:
– Какво щеше да стане ако бях последвала съветите на ветеринара?
– Тя щеше да рита още по-силно, – отговори бързо Ана. – В тесния бокс, би се подчинила, но ако ѝ се отдадеше възможност да избяга, нямаше да можете да я стигнете. Аз я разбирам.
Маринела погледа изненадано момичето, а Ана продължи да обяснява:
– Тя не прави това нарочно и съвсем не иска да ви обиди. Просто тя се страхува.
– И какво трябва да се направи тогава? – попита Маринела.
– Тя се нуждае от увереност, че може да ви се довери, че ще бъдете до нея дори, когато ви рита.
Нужно е търпение. Колкото повече я притискате, толкова по-зле тя ще се държи. Тази кобила не може да постъпи по друг начин.
Родителите на Ана слушаха обясненията на дъщеря си за Нина и разбраха как да се държат спрямо нея.
През следващите няколко месеца Ана посещаваше редовно Нели.
Беше настъпила сериозна промяна в отношението на родителите към Ана, но и детето бе станало по-спокойно.
