Жител от територията на Алтай намерил необичаен начин за отстраняване на последиците от авария върху колата си.

Вместо да отиде до най-близкия сервиз, шофьорът решил творчески да ликвидира вдлъбнатините на вратата с помощта на обикновен черен маркер.

Така на вратата на автомобила му се е появила картина, на която е представена природата на Алтай и географска карта.

Колко време му е било необходимо да създаде тази картина, шофьорът не казва.

Интересно е, че за ремонт човекът е имал пари. Той ги е получил от виновникът на пътното произшествие, веднага след аварията.

Въпреки това, този мъж е решил, че е много по-интересно да превърне очуканата врата в своеобразно платно за своята работа.

На територията на република Кабардино-Балкария се намира най-високата точка в Русия, връх Елбрус висок 5642 метра.

Първият човек, който е покорил тази височина е руският военен топограф Андрей Василиевич Пастухов.

През 1890 г. той се изкачил от западната страна на върха, а през 1896 от източната.

Оказало се, че именно А.В. Пастухов е съставил подробни карти на връх Елбрус.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

През 2007 г. компанията Odyssey Marine Exploration, която е специализирана в геоложки проучвания, намерила на шелф испанския кораб. На борда му имало златни и сребърни монети.

Общото тегло на монетите било 17 тона, а стойността им отговаряла на около 500 милиона долара.

Предполага се, че този товар е превозван от кораба „Merchant Royal“.

След като съкровището било намерено се разразил ужасен скандал. Правителството на Испания трябвало да заплати това съкровище.

А самото злато било изнесено от територията на Перу.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.