Архив за етикет: тема

Непредсказуеми са пътищата Господни

Огнян съсед на Павлин разпространяваше неверни слухове за него, а двамата посещаваха една и съща църква.

– Господи, поверявам Ти това клеветене. Помогни на Огнян да осъзнае грешката си.

Павлин очакваше, че Бог ще накара пастира да говори с Огнян или ще проповядва на тази тема, за да го изобличи.

Но Бог имаше друг начин на въздействие.

В полунощ силно се удряше по вратата на Павлин.

Когато отвори, видя пред себе си Огнян много притеснен:

– Моля те, помогни ми. Дори със затворен главен кран, водата не спира да тече!

Павлин бе водопроводчик. Той не му припомни клеветите, нито се извини, че не може да помогне, за да не посети Огнян.

Взе ключовете си, отиде и оправи водопроводната тръба на Огнян.

Скоро след това Огнян му се извини за неверните слухове.

Божията помощ идва по непредсказуеми и креативни начини.

Бог, в Своята мъдрост и суверенитет, действа по начини, отвъд това, което можем да предвидим или можем да си представим.

Той е Нашият творчески Бог.

Да им помогнем да Го познаят

Сара не харесваше Катя. Причината бе, че тя се държеше грубо с нея.

Един ден, когато Катя чу за евангелизаторска среща в църквата, тя попита Сара:

– Мога ли да дойда със теб?

– Ще видя, – отговори безразлично Сара.

Дните минаваха и темата сякаш беше забравена, но Бог не беше забравил.

Веднъж, докато Сара се молеше, един въпрос прониза мислите:

– Кога ще отговориш на Катя?

Така Бог изобличи Сара, че няма истинско състрадание към момиче, което нямаше истинско духовно разбиране за нещата.

Бог е милостив, състрадателен и дълготърпелив. Той се грижи за благополучието на всички хора, независимо какво са направили.

Нека разширим Божието състрадание и към другите, като им помогнем да Го познаят.

Нямам време

Виктор и Илия се разхождаха в парка. Разговорът им стигна до една болезнена тема за Виктор – молитвата.

– Разбери нямам време. Графика ми е много натоварен, – махна с ръка Виктор.

– Друг ли ще ти казва, какво има Бог за теб? – попита Илия.

– Нали за това се плаща на проповедниците, – изтърси без да се замисли Виктор. – Но нали чета книги с такава тематика освен Библията.

– Тогава твоите преживявания са втора ръка, – предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си Илия.

– Как втора ръка? – намръщи се Виктор.

– Правиш ли това с другите части от живота си като ядене, спане, разходки, ….?- повдигна вежди Илия.

– Добре, – въздъхна тежко Виктор, – Признавам, че определени неща никой не може да свърши вместо мен.

– Бог иска твоето внимание, а не твоя заместника, – погледна го с укор Илия. – Той те кани да общуваш с Него.

На време

Емил сподели на баща си:

– Разбрах, че времето е много важно.

– Особено за добра комуникация, – усмихна се баща му, като знаеше за прибързаността на сина си да говори, без да изслушва до край събеседника си.

Емил продължи:

– Научих, че едно от най-добрите неща, които мога да направя, е да държа устата си затворена.

Баща му поклати глава:

– Това не означава, че не трябва да говориш за даден проблем.

– Но когато заговоря, всичко се обърква, – възрази Емил.

– Трябва да търсиш подходящ момент за обсъждане на темата, ако искаш да бъдеш добре приет, – посъветва го баща му.

– Разбрах, – засмя се Емил. – Не трябва да обсъждам проблем, когато съм разстроен, уморен или изтощен.

– Освен това, – добави баща му, – трябва да усетиш какво е психическото и емоционално състояние на човека, с когото говориш.

– Най-добрия начин за мен е, – тръсна глава Емил, – да стабилизирам емоциите си. Освен това трябва да се чувствам психически и физически готов да се справя с проблема по любящ начин.

– Също така е много важно да следваме ръководството на Светия Дух и да Му се доверим, – подсети го баща му. – Той ще ни отвори подходящия момент, за да се изправим пред проблем или да изразим нуждите си. Светият Дух е най-добрият, Който може да ни даде съвет относно времето за нашите разговори и винаги е верен да ни напътства, когато Го помолим.

– Нека Бог ме води и напътства във всичките ми разговори. Вярвам, че Той ще ми показва правилния момент, човек и тема. Така ще имам благодат, за да бъда добър, – каза бързо на един дъх Емил.

Първо влезте в техния свят

Елена бе на осемнадесет години, когато баща ѝ почина от рак. По-малкият ѝ брат Илия бе на дванадесет. Той се затвори в себе си и не искаше да разговаря с никого за чувствата си. Отказваше да говори и за баща си.

По това време Елена учеше в университет, който бе на стотици километри далеч от дома ѝ.

Тя често се обаждаше на брат си и го питаше:

– Как си? Успяваш ли да се справиш с нещата, когато ме няма?

Но Илия искаше да говорят само за комикси.

Елена разбра:

– Ако искам да имам връзка с брат си, трябва да се потопя в неговия свят.

И тя започна да чете комикси. Трябваше да започне да харесва това, което той обичаше.

Така Елена разбра, как брат ѝ възприема света.

В последствие, двамата имаха обща тема – комиксите и затова по-дълго си говореха.

Единадесет години по късно Илия заяви пред Елена:

– Искам да предам живота си на Исус.

През всичките тези единадесет години Елена опознаваше брат си. Стремеше се да разбере какво го интересува. Грижеше се за него, а това бе инвестиция за добрите им взаимоотношения.

Когато отделим време да навлезем в света на някой друг, можем да говорим по-ефективно в реалния му живот.

Искаме да направим и кажем правилното нещо, но не вземаме предвид това кой слуша от другата страна.

Често се ядосваме на онези в живота си, които не са там, където искаме да бъдат и не виждат света по начина, по който го виждаме ние. Желаем те бързо и охотно да стъпят в нашия свят.

За да покажем кой всъщност е Исус и живота, който Той наистина предлага, трябва да влезем в техния свят, да научим техните думи и начини на изразяване.

Необходимо е да обичаме другите, както Бог ни е възлюбил.

Преди те да ни обичат, нека ние да ги обикнем.

Преди те да ни изберат, желателно е ние да ги изберем.

Преди да стъпят в нашия свят, стъпете в техния.

Бог иска от нас наистина да опознаем хората, за да могат те наистина да Го познаят.

Не е лесно, но ще промени живота им.

Това ще им помогне да разберат колко много са обичани.