Станчо бе с приятелите си на излет. Те беседваха по пътя.

– Как можеш да служиш на другите без много усилие? – попита Станчо.

– Единствено чрез Божията благодат, – отговори веднага Симеон.

А Атанас допълни:

– Бог ни дава благодат. Чрез нея получаваме желанието и силата да действаме. Благодатта ни дава възможност да живеем християнски живот с цел. Ето защо всичко започва с нея.

– Чрез нея ние опознаваме Бог по-дълбоко, – намеси се Стоил, – завършеното дело на Христос и пълното наследство, ползи и цел, които Той ни е дал.

Димитър не остана назад, а додаде:

– Тя ще осигури вярата, която трябва да победите в живота ни, да служим на Бога и на другите.

– Възможно ли е да бъдеш християнин и въпреки това да оставиш Божията благодат неизползвана или неефективна в живота си? – повдигна вежди въпросително Станчо.

– Ако се случи това, – Христо въздъхна тежко, – ние започваме да разчитаме на собствените си сили. Фокусираме се върху себе си, а не към Бога и другите. С други думи казано, настаняваме се в състояние на духовна стагнация и егоизъм, погълнати от удоволствията и тревогите на този живот.

Петко плесна с ръце:

– Не позволявайте Божията благодат да бъде напразна в живота ви. Вместо това направете всичко възможно, за да я познаете по-дълбоко, за да можете да служите на Бога с радост, а на другите със смирение без усилие.

Неда имаше рак. При лечението му тя получи много язви в устата и гърлото. Не можеше да преглътне дори парче хляб.

В тези болезнени дни тя разчиташе на млякото, което до някъде запълваше стомаха ѝ.

Въпреки болките върху Нединото лице грееше усмивка.

От къде идваше тази радост в шестгодишната жена, която дори не можеше да се храни?

Тя познаваше Исус и се радваше на всяко посещение на внуците си.

– Ако не бяха децата, – казваше тя, – щях да се откажа.

Чувството ѝ на удовлетворение и сигурност не идваше от някакво притежание или ситуация, а най-вече от знанието, че принадлежи на Христос.

Нека намерим радост в Исус, който ни обича, грижи се за нас и ни дава сили да се радваме във всякакви обстоятелства.

Тази вечер Мартин се прибираше с баща си. Бяха прекарали добре заедно.

Двамата бяха много огладнели.

– Хайде да спрем тук и да си вземем нещо за хапване, – предложи бащата.

Марин се съгласи:

– Добре, да вървим.

Заведението бе пълно с хора и трябваше дълго да чакат.

Тъй като стана много късно на Мартин му хрумна:

– Давай, татко, ще вечеряме по пътя.

Когато наближиха колата, към тях притича малко момиченце. То бе облечено зле.

Момиченцето протегна ръка:

– Моля ви, дайте ми малко пари.

Мартин пъхна пакета с храна в ръцете му.

Момиченцето се усмихна и преди да побегна, тихо каза:

– Благодаря.

Мартин едва ли можеше да разреши всички проблеми на гладуващите деца по улицата, но помогна на момиченцето. Направи това, което бе по силите му.

Ако всички проявяваме мъничко щедрост, Бог ще го вземе и ще го умножи.

– О, не! – изплака Даниела, когато отвори кошера и откри, че всички пчели са мъртви. – Беше добър кошер и даваше много мед.

Тя бе го поддържала през зимата и очакваше ранна реколта, но едно застудяване в топлото време доведе до колапс.

Даниела се допита до местните пчелари.

Те я успокоиха:

– Много загубиха пчелите си. Такива са предизвикателствата дори и за здрави кошери.

Един от тях поясни:

– Пчелите движат крилата си, за да поддържат топлина в кошера особено през зимния период. Когато времето се затопли за кратко, те се изтощават, като търсят още повече храна. Ако температурите спаднат бързо, те нямат сили да се стоплят. Това води до унищожаването им.

Дори добрите неща могат да се превърнат в опасности, когато ни отклоняват от това, което е най-важно.

Нека да помним, че Бог ни помага, защото Той е източника на „всяко добро и съвършен дар“.

Когато смирено откликваме на Неговата доброта, като Го обичаме с цяло сърце, душа и всичката си сила, ние намираме в Него най-добрата благословия за нас.

Рони бе чернокож. Той бе преживял много мрачни моменти още от детството си, особено по време на апартейда.

Веднъж бе присъствал на един урок в едно африканско училище.

Учителката попита децата:

– Как бихте определили думата „памет“?

Едно чернокожо момиче отговори:

– Паметта е нещо, което ми помага да забравям.

– Как така? – изненадано попита учителката.

– В миналото имам много неща, за които не искам да си спомням, – уточнило детето. – За това си спомням само хубавите неща.

Много хора носят ужасните спомени от на пръв поглед незабравими неща, но думите на това момиче дават надежда.

Ако се научим да помним само добрите неща, тези спомени могат да ни дадат сили да продължим напред без болезненото си минало.

Спомнянето кой е нашият Бог и че ние сме Негови, може да ни помогне да преодолеем болезнените моменти, което не можем да забравим.