Румен бе на 24 години. Бе силен и не се щадеше.

Един ден той получи сериозен проблем в гръбначния стълб. Болките бяха непоносими.

Постъпи в болница.

– Животът ми, бъдещето ми всичко пропадна. Случаят изглежда мрачен, за последствията да не говорим, – въздишаше Румен притеснен.

Много го бяха уплашили с диагнозата. За това Румен не виждаше никаква надежда за бъдещето си.

Той остана в болницата само 25 дни.

Бог го докосна и проблемът му свързан с гръбначния стълб изчезна.

– А като си помисля, – усмихваше се Румен, – че щяха да ме оперират, но Господ не даде. Той е Богът на Божествените предназначения.

Гошо роптаеше:

– Всеки иска и очаква нещо от теб, а не пита, искаш ли или не ……

– Какво да се прави? – въздъхна приятелят му Петко. – Натискът е станал редовна част от живота ни.

– Най-важното е, – поклати глава дядо Стойко, – , да разберете чия воля да вършите.

– Като си притиснат, чия воля можеш да вършиш, освен на този, който те принуждава?! – смръщи вежди Гошо.

– Ако предадете сърцето си на Бог, – мъдро отсъди старецът, – вие лесно ще се противопоставите на тези, които ви се налагат.

– Че какво може да ми помогне Бог? – възнегодува Гошо.

– Когато се поддадете на безбожен натиск, вие плащате последствията, – уточни дядо Стойко, – а когато се предадете на Бог, вие печелите и вашето семейство има полза за бъдещите поколения.

Пенчо седеше на прага на къщата си и гледаше минаващите хора. До него дойде Стоимен и го подкачи:

– Какво си се умислил?

– В днешно време е трудно да намериш сигурност, – изпъшка Пенчо.

Стоимен се усмихна:

– Тия дни се натъкнах на две съобщения. И двете говореха за едно и също нещо, но толкова много се различаваха, че се чудех на какво да вярвам.

– Те са гледали от различен ъгъл, – поясни Пенчо, – в зависимост от това, кой каква сметка има.

– Така си е, – сбърчи нос Стоимен, – всеки ден се лутаме в тези фалшиви новини и различни гледни точки. Ако можеше да се намери нещо сигурно и то да е вярно, това би било друга работа.

– Погледни младите, – поклати глава Пенчо, – днес технологиите им дават възможност да живеят във фантастичен свят. Разхождат се като аватари във виртуален свят. Избират си тип създание, с какво да бъде облечено, какви сили да притежава и всичко това без никакви последствия в реалния живот.

– Нищо чудно, че е така привлекателно.

– Ето, по същия начин , човек може да се почувства в днешните празници, щастлив и измислен свят на дядо Коледа, елени, Снежанка, джуджета … и на всичко това се наслаждават.

Стоимен махна с ръка:

– Коледа е сладникава измислица, която ни кара да се чувстваме по-добре в студеното време. Тя ни позволява да бягаме от реалността и ни дава фалшива терапия на дребно.

– Да, но библейската история не е такава, – заяви Пенчо. – Исус напълно изпълнява пророчествата изречени преди толкова много години за Него.

– Ясно е като бял ден, че Исус Христос не е като Дядо Коледа, – плесна с ръце Стоимен.

Пенчо повдигна вежди и каза:

– Един ден всеки един от нас ще се изправи лице в лице с Истината, ще застане пред Исус. Когато умрем или когато Той се завърне, няма да има смисъл, да се опитваме, да избягаме в един измислен свят.

– Това ще бъде един страхотен ден, – изкашля се Стоимен, – но може би и плашещ.

– За това трябва да сме готови да се срещнем с Истината, – дебело подчерта Пенчо.

– Колко е хубаво да намериш сигурност – възторжено произнесе Стоимен. – Тя е само в Исус Христос.

Стефан обичаше свободата в работата си. То беше частен шофьор.

– Мога да започна и да спра, когато искам, – обясняваше той. – Освен това не съм длъжен да се отчитам за маршрутите пред никого, но …

Тук замлъкна и се почеса по главата.

Слушателите му го гледаха изненадани:

– Че какво ти е?

– Уцелил си точно в десетката.

– Има една трудна част … , – подзе Стефан, но не довърши.

Другите с нетърпение очакваха да разберат какво го тревожи, но не казаха нищо.

– В тази работа можеш много лесно да изневериш на жена си, – призна си Стефан.

– Давай, сега ти е паднало, – потупа го някой по рамото.

Стефан само въздъхна и продължи:

– Качвам всякакви пътници, но никой, включително жена ми, не знае къде съм. Това, което ме спира е Бог. Мисля си, какво ли би си помислим за мен, а как би се почувствала жена ми?

Някой зацъка с език.

Стефан не му обърна внимание, а продължи:

– Бог знае нашите слабости, желания и колко лесно се изкушаваме. Можем да Го помолим за помощ. И Господ дава изход. Дали това ще е чрез страх от последствията, събуждане на съвестта, разсейване или нещо друго, няма значение, важното е, че няма да съгрешим.

Някой се обади:

– Как щяла да се почувства жена му?! Глупчо, живей, сега ти е паднало.

Стефан поклати глава:

– Не, това не е добро, И вие не правете така. Един ден всеки от нас ще отговаря за постъпките си.

Дани бе интелигентен и открит човек. Винаги казваше това, което мисли.

Един ден братовчед му Петко, който бе в инвалидна количка му свидетелства за жертвата на Исус Христос на кръста и последствията от това.

Дани не бе от хората , които обичат да спорят, но мислеше логично, за това попита:

– Защо Бог невинаги се проявява, когато трябва да го направи, например, за да облекчи глада и страданието?

Без да дочака отговор, Дани продължи да напада:

– Ето ти си в инвалидна количка, нима любящ Бог ще остави теб, Неговия посветен последовател да бъде в такова състояние.

Петко се опита да обясни:

– В Библията ясно се казва, че болката, болестите, уврежданията, страданията и смъртта са се появили, след като грехът е бил предизвикан от сатана. Счупените парчета, болката и срамът ни могат да бъдат преобърнати в нещо добро от Бог, нашия Изкупител.

Дани припряно махна с ръка, а Петко продължи:

– Бог често използва неща, които на пръв поглед изглеждат ужасни, за да помогне на другите хора да видят истинските надежда, радост, любов и мир, които можем да имаме чрез Него дори и насред бурите.

– Искаш да ме направиш християнин, който има надежда за някакво си мъгляво бъдеще, а тук да страдам? – усмихна се скептично Дани.

Петко тихо въздъхна и поясни:

– Мисията ми не е да те направя християнин, а да обичам теб и всички останали, като ви насърчавам да почнете да ходите с Исус.

– Няма ли да разочароваш Господа с неуспеха си да ме вкараш в църквата? – повдигна вежди Дани.

– Той ми е казал да говоря и аз го правя. Божията любов не се променя. Всичко, което искам да правя, е да Му служа и да виждам другите освободени, така че да могат да намерят истинските си цел, път и свобода.