Фокусирането върху Исус не винаги е лесно. Има толкова много разсейвания в този свят, които сме превърнали в идоли без да го осъзнаваме.

Митко бе скейтбордист.

– Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да изследвам нови места, – споделяше той.

Когато бе поставен на легло след двадесет часова операция Митко осъзна, че има много идоли, за които изобщо не бе му хрумвало.

Голяма част от самоличността му бе изградена на това, че той е спонсориран скейтбордист.

– Социалните медии са идол за мен, – казваше Митко. – Искам да бъда в големите списания по скейтборд, да фигурирам във видеоклипове, които хората няма да забравят. Желая да бъда известен и обичан като скейтбордист.

След операцията лекарят му каза:

– Ти повече няма да можеш да се занимаваш със скейтборд.

Това бе доста отрезвяващо за Митко.

В един момент той разбра, че е преместил фокуса си от Исус върху себе си.

В нашия модерен свят сме фокусирани върху това, което искаме и как го желаем. То трябва да бъде по по-бърз, лесен и удобен начин.

Повечето от нас нямат проблем да вършат работата на Исус, стига да се вписва в нашия график.

Нека се опитаме да се тревожим по-малко за натоварената част от живота и да преодолеем съмнението, което светът се опитва да ни продаде.

По-добре е да се съсредоточим повече към Исус.

Жената на Филип бе бременна в деветия месец. Отборът му бе пред последния мач и победяха ли щяха да получат купата.

Филип отчаяно се молеше:

– Боже, не позволявай детето ми да се роди в деня на този последен мач.

Точно преди тази толкова очаквана среща жената на Филип получи контракции.

Филип осъзнаваше:

– Ще ставам баща, но това е решаващия ми мач.

Като семейство бяха избрали домашно раждане. Филип и майка ѝ бяха до родилката като подкрепа.

Жена му се справяше феноменално. Той я насърчаваше, но все още гледаше часовника си…

– О, имам финал.

Филип получи телефонни обаждания от треньора и спортния директор, с настояване да участва в мача.

Той погледна към жена си. Тя бе изтощена от битката.

Тогава Бог му напомни:

– Ти даде обещание, когато се оженихте, че ще дадеш живота си за нея.

Филип я погледна в очите и си каза:

– Невъзможно е да я оставя.

Той изпрати съобщение на отбора със сълзи, в очите в което обясняваше, защо не може да играе на финала.

Филип остави мечтата си да спечели трофея и реши да даде най-доброто от себе си за жена си и идващото бебе.

Трудно е в такива моменти да избираш.

Отборът му спечели трофея, а Филип взе два трофея в този ден, макар и един далеч по-траен и ценен от другия.

Готови ли сте да оставите мечтите и желанията си, за да живеете по начин, който Бог ви е призовал?

Започна Световното първенство по футбол. Множество мъже и младежи впериха поглед в екрана.

Тимотей се замисли:

– Какъв е паралела между футбола и Бога?

Брат му Младен, който обичаше да философства, веднага се включи:

– Погледни ролята на вратаря. Той защитава последната линия. Бдителен, зорък и добре позициониран, за да пази това, което има най-голямо значение.

– А в духовен смисъл? – попита Тимотей.

– Той е пазач, който различава, застъпва се и стои в пролома, – отговори Младен.

– Да, точно така, – възкликна Тимотей. – Както вратарят защитава смело целта, вярващите са призовани да пазят сърцата, семействата и общностите си чрез молитва и непоколебима вяра.

– Знаеш ли, – Младен се почеса по главата, – вратарят ми напомня, че защитата не е пасивна. Тя изисква бдителност, готовност и доверие в Този, Който наистина спасява.

Тимотей се усмихна:
– Вратарят не гони топката навсякъде. Той остава позициониран, прозорлив кога да се движи и кога да стои твърдо. По същия начин духовните стражари са призовани да различават сезоните, да се молят стратегически и да стоят твърдо в истината, знаейки, че победата в крайна сметка принадлежи на Господ.

Димо бе навел глава и тихо говореше:

– Независимо дали го осъзнаваме или не, това, което мислим за Бог, оформя начина, по който живеем всеки ден.

Кольо въздъхна:

– За много хора Бог е неясно фоново присъствие, в което вярват, но не го познават истински.

– Но Бог никога не е бил предназначен да остане на заден план, – възкликна Димо.

– Писанието ясно казва, че познаването Му е точно това, за което сме създадени, – добави Кольо.

Открийте, че Бог е по-велик, отколкото сме си представяли.

Нека придобием по-дълбокото познание за това кой е Той.

Това променя начина ни на живот.

Петър изучаваше посланието към Римляните и прочете на глас:

– „… защото каквото не е от вяра е грях“.

Тези думи удариха Петър като цял тон тухли.

В този момент Бог ясно му проговори:

– Ако начина ти на живот не съответства на това, което вярваш, живееш в грях.

Петър препрочете няколко пъти този пасаж.

– При теб има непоследователност между това, което говориш и това, което живееш, – отбеляза Бог – Получава се лицемерие. Нещата не съответстват.

Възможно е да се прави всичко правилно и все още да има сърце, което не е подравнено.

Това е разликата между действие и намерение. Между поведението и вярата.