Сашо дълго си търси работа. Той бе квалифициран в областта на продажбите.

Попадна на фирма, където му предложиха страхотна работа и заплащане.

Можеше да спечели много пари чрез продажбите. Освен това щеше да взима комисионна над дебелата заплата.

Скоро след това се чу, че напуснал работата си.

– Какво стана? Защо напусна? – попита го приятел му Цачо.

Ето какво разказ Сашо на приятеля си:

– След като приех работата, те ми казаха как да направя презентацията. Отидох при шефа на компанията и му казах: „Ние представяме погрешно този продукт. Карате ме да кажа някои неща на клиентите, които не са верни“.

– И той поправи ли нещата? – поинтересува се Цачо.

– Шефа ме попита: „Имаш проблем с това?“, а аз му казах, че това ме прави лъжец. И двамата знаехме, че ме принуждават да крия истината.

– Но нали така продават много продукти, – вдигна рамене Цачо.

– Той много добре ме разбра, за това ми каза: „Ако искаш да работиш тук, това е начинът, по който го правим. Иначе там е вратата”. Затова и напуснах, – заяви категорично Сашо.

Не след дълго той си намери по-добра работа с по-добро заплащане, където не трябваше да лъже хората.

Какъвто и компромис да направим, за да запазим работата си, в крайна сметка ще загубим много повече.

Не подтискайте съвестта си, не нарушавайте принципите си. Последствията никак не са добри.

Вместо това, погледнете към Бога. Той може да ви даде много повече.

Чавдар докладва на групата:

– Научно проучване, което изследвало до каква степен музикалната чувствителност на хората е културна и до каква степен е инстинктивна, е пускало барабанни ритми на новородени бебета, докато е наблюдавало активността на мозъчните им вълни.

– Интересно, как са реагирали бебетата? – прекъсна го Зарко.

– Навярно младите им умове вече са очаквали този такт и са реагирали на неговото отсъствие, – предположи Филип.

– Открили, – продължи Чавдар, – че мозъчните вълни на бебетата са се покачвали точно когато нотата е била пропусната.

– Изследването ми напомня за удивителния начин, по който Бог ни е създал – усмихна се Стефан. – Той дори ни е дал програма за прекрасния дар на музиката. И очаква да откликнем с радост на благодатта Му със собствена музика, която да хвали святото Му име.

– И все пак болката, изтощението, съжалението или скръбта понякога могат да натежат на сърцата ни и да заглушат хвалебствените ни песни, – въздъхна Светльо.

Йовко възкликна:

– Докато Бог изцелява сърцата ни и ги изпълва с ритмите на радостта, можем да свидетелстваме: „ Господи, Боже мой, ще Те хваля до века“ .

Стоян седеше на пейката отвън. Дойде си баща му и седна до него.

– Знаеш ли, Стояне, има една „вътрешна болест“, която атакува клоните на лозата и ако не се справим сериозно с нея, ще унищожи нейната плодовитост.

– Интересно, – поклати глава Стоян. – Не знаех. Но защо ми разказваш всичко това?

Бащата се усмихна.

– Така и грехът възпрепятства свободния поток на „сока“ на Светия Дух в живота ни. И тъй като Светият Дух е Този, Който наистина произвежда плода, който даваме, всичко, което Го наскърбява или угасва, влияе на нашата плодовитост.

– Сещам се за думите на Христос, – подскочи Стоян, – “ Вие вече сте чисти заради Словото, което ви говорих“. Следователно учениците вече бяха чисти, защото бяха повярвали в Него и Му бяха предали сърцата си.

– Но те продължиха да се очистват, докато слушаха Неговото Слово, прилагаха Го и Го следваха, – добави бащата.

По същия начин, ние сме чисти, когато повярваме в Исус Христос като наш Спасител и след това Му отдадем сърцата.

След това продължаваме да се очистваме, като всеки ден живеем според Неговото Слово, което четем, прилагаме Го и Му се подчиняваме.

Колко свободно тече „Сокът“ в живота ви?

Лиляна погледна към събралите се момичета попита:

– Какво според вас е вярата?

– Просто признаването на съществуването на Бог, – заяви смело Милена.

– А може би това е ключа за благословения, – предположи Елена.

– Мнозина се борят с вярата, особено когато животът стане предизвикателен, – отбеляза Василена.

Лиляна се усмихна:

– Но какво ще стане, ако ви кажа, че вярата не е просто нещо, което имате, това е нещо, което живеете? Вярата е повече от моментно решение. Това е начин на живот, който избираме ежедневно.

– Съгласна съм, че има разлика между вяра и вяра, – поклати глава Даниела.

– Уточни по-ясно мисълта си, – повдигна вежди Жанет.

– Вярата често се отнася до интелектуално съгласие или приемане, че нещо е вярно. Например, може да повярвате в съществуването на Бог или историческите факти за Исус. В случая вярата обаче не е задължително да трансформира живота или действията ни.

– Демоните също имат вяра, – уточни Станка. – Знаят, че Бог съществува. Те признават властта на Исус. И все пак тяхното „вярване“ не води до подчинение или трансформация.

– Вярата води и до спасение, когато се съчетае с изповед, – добави Даниела. – Тя е достатъчна, за да ни спаси, но не стига, за да ни поддържа през житейските предизвикателства.

– Вярата започва да се развива, когато чуваме и приемаме Божието Слово, – опита да обобщи Лиляна. – За разлика от интелектуалната вярата, която признава истината, истинската вярата действа върху тази истина с пълно доверие в Божия характер и обещания. Вярата надхвърля умственото познаване на нещо. Тя обхваща доверие и дълбоко вкоренена увереност, която влияе върху поведението и решенията. Катрин Кулман казва: „Вярата е, когато спреш да вярваш само с главата си и започнеш да вярваш с живота си“.

Вяра е съзнателен избор и усилие. Тя действа дори, когато обстоятелствата подсказват друго.

Този преход не се случва автоматично. Той се развива, докато умишлено се ангажираме с Божието Слово и избираме да Му се доверяваме ежедневно, особено когато животът няма смисъл.

Дядо Стойко отглеждаше животни и се грижеше за земята останала още от баща му. Той от нищо не се оплакваше. Не му бяха нужни нито лекари, нито лекарства.

Една студена сутрин стареца се почувства малко недобре.

Жена му го посъветва:

– Иди на лекар.

Той поклати упорито глава и отговори:

– По-добре да си купя малко змийско мляко от търговците.

Старецът отиде в плевнята, за да нахрани животните си. Той бе поставил електрическа жица, за да не бяга добитъкът надалече.

Случайно се спъна и докосна електрическия проводник. Ток премина през цялото му тяло и той падна на земята. Когато стана забеляза нещо интересно:

– Чувствам се обновен, пълен с енергия.

Дядо Стойко завърши цялата си работа в стопанството си и забрави за изпитанието.

Мина време.

Една сутрин се задъха.

За пореден път се спъна и докосна електрическия проводник. Тока го разтърси и той отново се почувства добре.

Шокът му даде енергия. Помогна му да диша нормално и дядо Стойко се почувства с двадесет години по-млад.

Тази странна практика продължи доста време, докато старецът не бе хоспитализиран за първи път в живота си.

Кардиологът погледна невярващо електрокардиограмата му:

– Чувствали ли сте се уморен? Изпитвали ли сте задух?

Дядо Стойко разказа всичко на лекаря за самопредписаните си шокови терапии и обновеното му чувство за енергия.

– Имате нарушен сърдечен ритъм, т.е. болното ви сърце изкача от ритъм.

Самолечението на старецът с електрически шок бе въвеждало сърцето му отново в ритъм.

Но натискането на бутона за нулиране на електрическата система на сърцето може да бъде опасно. Понякога шокът може да накара сърцето да спре да тиктака завинаги.

Ако сме честни със себе си, трябва да признаем, че много приличаме на дядо Стойко.

Усещаме, че нещо не е наред, но не можем да определим проблема.

Докато ние си самопредписваме собствени средства, нашите болни сърца изкачат от ритъм.

Нека поставим сърцата си в компетентните ръце на Този, Който може да ни направи цялостни.

Бог е нашият велик лекар.

Той познава нашите нужди. Има отговорите и вижда най-добрия начин да излекува заболяванията ни.