Мостът бе построен, за да издържа на прословутите бури в района.

Малко след откриването му опустошителната сила на ураган, разруши другите мостове, но не и него.

Поради катастрофалните наводнения пътищата, които свързваше моста изчезнаха, а реката течаща под него се отклони в друга посока.

Резултатът бе плачевен,

Мостът остана безцелен. Той пресичаше суха земя без пътища водещи от или до него.

Този мост бе наречен „Мостът за никъде“.

По-късно той бе пренасочен и беше свързан с новия околовръстен път на близкия град.

По подобен начин Бог, „Който не помни вече греховете ни“, все още има планове за нас.

Докато изповядваме и се учим от грешките си, нека продължим да следваме всичко, което Той е приготвил за нас.

Знаеш ли един от начините за да проведеш по-добър разговор? – попита Васил.

– Може би да изслушваш добре другия, – предложи Живко.

– Често, когато другият човек говори, ние всъщност не го слушаме, а си оформяме в съзнанието какво искаме да кажем, – сподели Васил.

– Улавял съм се, че не слушам с намерението да разбера, а да отговоря, – призна си Живко.

– По-добре е да държим ушите си отворени, а устата затворена, – усмихна се Васил.

– Така е, – съгласи се Живко, – глупаците не намират удоволствие в разбирането, а се наслаждават в изказването на собственото си мнение.

Какво означава това за нас?

Когато се молим пред Бога, добре би било да отделим време наистина да Го слушаме, а не само да бърборим списъците си с притеснения и тревоги.

А когато днес разговаряме с другите, може да се изненадаме как се задълбочават взаимоотношенията ни, когато наистина ги слушаме, а не просто се опитваме да разберем какво искаме да им кажем.

Капитан Михайлов усърдно работеше за потапянето на огромен океански лайнер. Това му беше работата, за която му плащаха.

Когато Ники научи това попита:

– Той пират ли е, че ги потопява?

– Не, – усмихна му се баща му, – Капитанът изпраща корабите да плават по седемте морета и когато службата им свърши, ги превръща в изкуствени рифове на океанското дъно.

– Като рифове? – Ники повдигна учудено вежди.

– Потъналите плавателни съдове са привлекателни за водолазите, но те помагат за защитата на бреговите линии, тъй като ограничават ерозията на плажовете, – обясни бащата.

– Интересно, – Ники наклони на една страна главата си.

– Въпреки че вече не порят вече океанските вълни, корабите продължават да осигуряват стойност, скрита дълбоко под тях, – допълни бащата.

Ники бе научил нещо ново днес и започна усилено да мисли върху него.

Бог пренасочи предназначението и ролята ни, за да постигне Своите цели. Той често ще използва дарби и таланти, които ни е дал, по нови начини.

Пламен бе очарова да наблюдава как планинските кози скачат от нещо, което приличаше на отвесни скали, към почти незабележими опори в планината.

Бяла коза изглеждаше като петънце на фона на планината, но той не сваляше очи от нея.

– Какви прекрасни създания, – възкликна Пламен. – Те правят тези страховити движения да изглеждат като нещо необичайно, но въпреки всичко изпълнени с опасности и смъртоносни проломи.

Той се почеса по главата, замисли се, а след това продължи:

– Една малка грешка и козата ще се потопи в смъртта си на няколко стотин метра на дъното. Чистата ѝ увереност и умение предотвратяват това.

Когато поканим Бог в ежедневната си разходка, Той може да ни помогне да се ориентираме в капаните на нашето пътуване. Има много такива, с които можем да се сблъскаме в живота, но с мъдрия съвет от Господа сме способни да преминем от една здрава опора към друга.

Не искаме да се озовем в беда поради лоши решения и най-добрият начин да избегнем това е да търсим Божието напътствие във всички наши решения.

Когато Го търсим, не само в големи ситуации в живота си, но и във всяко решение, било голямо или малко, ние сме по-добре подготвени да растем.

Поканете Бог да ви даде мъдрост във всяка ситуация и ще постигнете по-голям успех в живота си.

Даря караше с кола деветгодишния си син Симо на летен лагер.

Тя разбра, че се е изгубила, когато двамата заседнаха на селски, горски път.

– Сигурно е заради оня грешен завой, който взех, – укори се тя.

GPS-ът и телефонът ѝ бяха спрели да работят заради отдалечения район, така че не успяха да се върнат.

Бяха отчаяни, след като бяха блокирани повече от двадесет и четири часа.

Наложи се през нощта да преспят в колата.

Накрая тръгнаха пеша.

Оставиха следната бележка:

„Помощ. Аз и синът ми сме блокирани без обхват и не можем да се обадим на никого“.

Тъй като не бяха пристигнали навреме в лагера, спасителни екипи тръгнаха да ги търсят. Те откриха колата, бележките и бързо ги намериха.

Независимо дали се чувстваме изгубени или малтретирани, Бог винаги е близо и ухото Му е отворено за нашите викове.

В Неговото време и по Неговия начин, Той ще ни изпрати помощта, от която се нуждаем.