Архив за етикет: начин

Прощавай и забравяй

Лили и Катя бяха две сестри. Двете бяха неомъжени и живееха заедно.
Поради неразрешено несъгласие по незначителен въпрос, спряха да говорят помежду си.

Тъй като или не можеха, или не желаеха да се изнесат от малката си къща, те продължаваха да използват едни и същи стаи, да се хранят на една и съща маса, да използват едни и същи уреди и да спят в една и съща стая … всичко поотделно … без нито една дума.

Линия с тебешир разделяше зоната за спане на две половини, разделяйки вратите, както и камината. Всяка идвала и си отивала, готвела и ядяла, шиела и чела, без никога да прекрачва територията на сестра си.

През нощта всяка можеше да чуе дълбокото дишане на другата, но тъй като и двете не желаеха да направят първата стъпка към прошка и забравяне на глупавата обида, те съжителстваха години наред в мъчително мълчание.

Независимо дали става въпрос за личен или обществен такъв, начинът, по който реагираме на онези, които ни обиждат, бързо разкрива дали притежаваме сърце на слуга.

Не е достатъчно просто да кажем:

– Добре, простено ти е, но не очаквай да го забравя!

Това означава, че сме издигнали паметник на злобата в ума си, а това всъщност изобщо не е прошка.

Слугите трябва да продължат напред, помнейки правилното и забравяйки погрешното.

Както гласи една стара поговорка:

„Напиши раните в прах, ползите в мрамор“ или „Доброто на камък се пише, злото – на пясък“.

Добрината и благодеянията трябва да се помнят завинаги, а обидите, злото и страданията да се забравят бързо, те трябва да се отмият от пясъка или праха.

.

Втори шанс

През ранните години Станко бе добро дете, но в гимназията се събра с лоши приятели.

С течение на времето той прие техните ценности, навици и начин на живот.

Една вечер Станко вечеряше с баща си, майка си и сестра си. Тогава баща му се изправи и го изобличи, за греха, който бе извършил.

Да, той бе направил грешния избор и сега трябваше да поеме отговорност за това.

Станко изтръпна:

– За това, което съм направил, трябва да бъда наказан за една година.

Дойде Исус и го докосна. В Станко настъпи промяна.

Той попита баща си:

– Мога ли да изляза тази вечер?

Баща му го погледна в очите и отговори:

– Вярвам в теб. Ти имаш това, което ти е нужно. Просто се прибери в десет и половина.

Това промени окончателно живота на Станко, благодатта получена от баща му бе напълно достатъчна. Бащата даде втори шанс на сина си.

„Когато благодатта се нанесе, вината се изнася“.

Тайната

Михаил работеше като касиер в Националната банка.

Един петък той излиза от банката с хартиена торба, която съдържа милион и половина долара и никой повече не го видя.

Банката разбра, че парите ги няма чак в понеделник. От петък до понеделник бе достатъчно време Михаил да избяга и да се укрие.

Той прие нова самоличност. Започна нов живот.

През годините разследващите преследваха следи из цялата страна. Случаят му стана известен като „Най-търсения“ и „Неразкритата мистерия“.

Михаил бе добър баща, съпруг и приятел. Бе харесван от приятелите и клиентите си. Той беше обикновен човек, в типично малко градче, но никой не знаеше,че е беглец от правосъдието повече от петдесет години.

В последните си години продаваше луксозни коли. Дори успя да се пенсионира.

Разболя се от рак и умря на седемдесет и пет години.

От къде се знае всичко това?

На смъртния си одър Михаил разкри истинската си личност пред семейството си:

– Аз извърших най-големия неразкрит обир през 19 …. Тогава успях да избягам и да се скрия. Наложи се да си сменя името и лицето си ……

Тайна, която бе крил повече от петдесет години.

Не можем да чакаме до края на живота си, за да признаем слабостите си. Божията сила идва от автентичността, а не от измамата.

Скриването на истината за себе си пречи на Божията сила. Бог не благославя престорената ни версия.

Силата идва на истинското ти, а не на фалшивото, престореното и фалшивото.

Когато признаем нашите грешки, борби и грехове, Божията сила идва върху нас, но Бог не може да излекува това, което ние не разкриваме.

Всички имаме слабости, но когато ги признаем, Бог може да ни използва по мощен начин.

По-добре слуга и дарител

Много философии се носеха наоколо. Повечето от тях бяха повече объркващи, отколкото полезни.

Тези, които бяха достатъчно ясни, за да бъдат разбрани, обикновено фокусираха цялото си внимание върху индивида.

Ето чуйте гласовете на някои от тях:

– Бъдете находчиви, развивайте се!

– Бъдете уверени, отстоявайте себе си!

– Бъди добър, съобрази се с другите!

– Бъдете чувствени, наслаждавайте се!

– Бъди доволен, угаждай на себе си!

– Бъди по-отгоре, издигай се!

– Бъди способен, вярвай в себе си!

– Бъдете щедри, освободете се!

И всичко тук е за Азът, на мен, за себе си.

Май пропускаме нещо?!

– Бъди слуга… давай на другите!

– Кой го е казал?

– Исус.

Това е философия, която всеки може да разбере. И без съмнение е напълно постижима.

Ето сами вижте:

– Не правете нищо от користолюбие или от празно тщеславие, но със смирение считайте един друг за по-горен от себе си. Грижете се не само за себе си, но и за интересите на другите.

– Какво означава всичко това?

– Спрете да позволявате на егоизъм и самонадеяност да ви контролират! Бъдете глухи за тях. Заменете „егоизъм“ и „самонадеяност“ със „смирение на ума“.

– Но как да го направя?

– Като гледате на другите като на по-важни от себе си. Търсете начини да подкрепяте, насърчавате, изграждате и стимулирате другия човек.

Малко трудно ще бъде за тези които упражняват тази философия да кажем:

– Философите са хора, които говорят за нещо, което не разбират, и те карат да мислиш , че е твоя вината!

Но такова твърдение смело можем да лепнем на останалите.

И все пак:

– Не бъдете егоистични. Не се опитвайте да впечатлите другите. Бъдете смирени, мислейки си, че другите са по-добри от вас. Не се интересувайте само от собствените си интереси, но проявявайте интерес и към другите.

– Трудно е това …….

– Това изисква отношение, което предпочита да дава, отколкото да получава.

Щафетата

Пламен възторжено произнесе:

– Всеки ден виждаме напредък в нашата цивилизация, който носи по-добро
здравеопазване, по-дълга продължителност на живота и постоянно
разширяващи се знания.

– Но под целия този прогрес и изтънченост, нашата цивилизация
преживява фалит на морални и духовни ценности, който заплашва да
подкопае самото ни съществуване, – възрази Цветан.

– Сред злото и разточителството, ние трябва да се стремим да предадем
щафетата на истината, – допълни Пламен.

– Но тя трябва да води до лична вяра в Бог, предавана от поколение на поколение от Сътворението насам, – отбеляза Цветан.

Пламен сякаш не го чу, а продължи да обяснява:

– Победата в щафетно бягане зависи не само от скоростта на бегачите,
но и от умелото им предаване на щафетата. Ако щафетата бъде изпусната,
се губят ценни секунди и състезанието може да бъде загубено, а ако
бегачът не успее да предаде щафетата, той бива дисквалифициран.

– В състезанието на живота „щафетата“ е истината, която води до лична
вяра в Бога, – не остана мирен и Цветан. – Всяко поколение получава „щафетата“ от предишното поколение, пробягва състезанието по най-добрия възможен начин, след което я предава сигурно на следващото поколение.

Пламен възмутено вдигна ръце:

– Ти все си знаеш своето си. Ако не намесиш твоя Бог, не можеш.