Това бе ежедневието на Иван.

Около 8:00 ч. сутринта неговата млада съпруга Мартина му помагаше да се облече, защото поради немощта на старостта си, той не можеше да прави това сам.

Трудно се придвижваше. С мъка вдигаше ръцете се поради ревматоидния си артрит. Затрудненото му дишане подсказваше за емфизем.

Мартина го въвеждаше в хола, като го подпираше под мишниците.

Прегърбен гръб, отпусната глава, влачещи се стъпала …

И все пак, преди да седне за закуска, Иван се отправяше към пианото.

Той сядаше с големи усилия и с видима мъка повдигна подутите си, деформирани от артрита пръсти над клавишите.

И ставаше чудо.

Пръстите му бавно се разтваряха, протягайки се към клавишите
като цветни пъпки, които се обръщат към слънцето.

Гърбът му се изправяше. Дишането му ставаше леко и свободно.

Зазвучаваха началните тактове от „Добре темперираното пиано“ на Йохан Себастиан Бах.

Докато свиреше, той си тананикаше, а по-късно отбелязваше:

– В такива моменти сякаш ми говори Бах – и полагаше ръка върху сърцето си.

Пръстите му добили сила и гъвкавост, се плъзгаха по клавишите с голямо умение.
Изглеждаше сякаш се бе слял напълно с музиката.

Тялото му вече не изглеждаше сковано и прегърбено, беше гъвкаво и грациозно, без следа от артрита.

Когато приключеше със свиренето, Иван се изправяше изпънат и строен, дори изглеждаше, сякаш е станал по-висок.

Той отиваше до масата с лекота, без ни най-малък признак на влачене на краката и се наслаждаваше на закуската си, докато разговаряше оживено.

След това излизаше на разходка край брега.

Един човек, наближаващ деветдесетте и обременен от болести, успя да забрави страданието си поне за известно време, защото в живота му имаше нещо много по-важно.

Тук няма никаква голяма мистерия, това се случваше всеки Божи ден.

За Иван творческият акт беше източник на вътрешна сила.

Той бе изцяло погълнат от творческата си работа, от дълбокия стремеж да постигне възвишената цел, която си бе поставил.

И резултатите не закъсняха.

Иван притежаваше силен дух и остана творчески активен. Той бе жизнерадостен човек, който изпитваше естествена близост към другите.

Притежаваше дарбата бързо да вниква в проблемите, вълнуващи приятелите и гостите му, и реагираше на всичко, случващо се около него, с искрено и всеотдайно участие.

Кирил и Пенко отдавна не бяха се виждали. Единият замина за близкия град, да учи, а другия постъпи в столичния университет. Деляха ги около триста мили.

Сега се върнаха да обсъждат старите си теми, но мислите им бяха добили по-широк мащаб.

– Любимото тактическо средство на демоните за омаловажаване на вярата на младия християнин е разсейването, – отбеляза Кирил.

– Колко добре познаваме ние в съвременния свят борбата срещу разсейването? – повдигна рамене Пенко.

Кирил се усмихна:

– Повечето от нас носят малки компютри в джобовете си, предназначени да привличат вниманието ни с малки хапки и да ни карат да се връщаме за още.

– Програмирани сме да държим вниманието си в кръг около най-малките неща, докато вече не ни остане време за неща от истинска важност, като молитвата в тишината пред Бога, – допълни Пенко.

– Това със сигурност е по-голяма тактика в арсенала на дявола дори от изкушението да вършим явни грехове, – завъртя глава Кирил, – защото ако той може просто да запълни всеки момент с шум и разсейване, със сигурност никога няма да обърнем внимание на тихия, мек глас на Бог.

– Шумът, грандиозният динамизъм, чутият израз на всичко ликуващо, безмилостно и мъжествено… Накрая ще превърнем цялата вселена в шум, – подкрепи го Пенко.

– Библията е пълна с предупреждения срещу разсейването, – продължи разсъжденията си Кирил. – В Стария завет виждаме Бог да напътства народа си да размишлява върху Неговото Слово ежедневно и да отделя специално време за молитва, почивка и празнуване. Защо?

Пенко отговори веднага:

– За да се върнат умовете и сърцата им към Него, когато малките житейски въпроси заплашват да заглушат по-големите. Исус предупреди учениците си, следователно и нас, че разсейването е като тръните, които задушават доброто семе. „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение“, каза им той. „Духът е бодър, но плътта е немощна“.

– Ясно е, че разсейването винаги е било човешки проблем, – съгласи се Кирил, – дори преди появата на смартфона!

Въпреки че трябва да се изправим пред проблема с разсейването, не е нужно да се чувстваме обречени от него.

Господ знае какви сме и разбира борбите, с които се сблъскваме в сегашното време.

Чрез Неговия Дух можем да придобием самоконтрол, за да се отблъснем от атаката на разсейването.

Трябва да направим главното нещо основно. Да гледаме към Господа, докато единственото желание на сърцето ни не стане да живее с Него.

Ана срещна Николай. Тя му се оплака:

– Чувствам се като изгубена. Нямам никаква цел. Не се гордея много с начина, по който се държа.

Николай наскоро бе преживял нещо подобно. Той се бе възстановил относно вярата си.

Николай сподели с Ана:

– Когато видях Бог като любящ грънчар, животът ми се промени и тогава получих надежда в трудния момент.

Двамата се ожениха и започнаха да се занимават с грънчарство като хоби.

Сега те предлагат курсове по грънчарство и насърчават участниците, казвайки им:

– Вие сте специални, създадени с определена цел.

Бог бе разкрил на пророк Йеремия своята способност да оформя и преобразява израилтяните. Да ги засажда или да ги изкоренява според техния отклик на Неговия съвет.

Той даде на Йеремия послание за покаяние и надежда за тях:

– Ще направи с теб, Израилю, както прави този грънчар.

Посланието на Йеремия беше провъзгласено на народа на Израел, но принципът важи и за нашия индивидуален живот.

Когато се отклоним от Божията истина в мислите и действията си, можем да се обърнем към Грънчаря за помощ, като признаем грешките си и Го помолим за напътствия и мъдрост, желаейки да променим пътищата ни.

Можем да Му се доверим напълно да ни преобрази с любящите Си ръце.

Като ставаше посред нощ Мишо виждаше майка си седнала на стол в хола. Обикновено тя държеше Библия в скута си.

Тази жена имаше проблем с безсънието поради хронична болка.

Мишо не говореше с майка си, защото бе прекалено сънен, но знаеше, че тя разговаря с Бога в тези среднощни часове.

Трябва ли да чакаме някоя безсънна нощ, за да се свържем с Бога?

Разбира се, че не.

Светът е шумен и ние често се разсейваме от шума.

Бог изисква вниманието и участието ни. Ето защо трябва активно да търсим тихите моменти, които рядко се срещат в хаоса на семейния живот или в забързаната работа.

Ние намираме Бог в тишината.

Той е буден и слуша. Винаги е готов да прекара време с онези, които Го търсят.

Милан се учеше да се грижи за кошери. Посети го стар пчелар. Милан поиска съвет от него.

Пчеларят надникна в кошерите, за които се грижеше Милан.

– Затвори го. Видях достатъчно, – поклати глава възрастния човек. – Движенията ти са бързи и енергични. Те причиняват вибрации, които дразнят пчелите.

– Грижех се за тях, – сведе поглед Милан, – но изглежда само съм ги ядосвал. Ето защо се въртят като рояк около главата ми, щом отхлупех кой да е от кошерите.

Старият пчелар го посъветва:

– Много е важно да се движиш „тихо“, като използваш нежни движения, такива по-малко смущават пчелите.

С годините движенията на Милан станаха много по-плавни.

Жена му, която го наблюдаваше се усмихваше и казваше:

– Сякаш танцуваш между кошерите.

Понякога трудните разговори са като танци с пчели. Когато другите са разстроени и емоциите са напрегнати, гневната реакция само влошава нещата.

Да отговаряме любезно и мирно на онези, които са раздразнени или неразумни, може да отнеме време, докато се научим.

Кротостта е плод на Светия Дух, който действа в нас. За това с Божията помощ можем да постигнем напредък в нея.

В наши дни е необходима мъдрост и нежност, когато сме край кошер или попаднем в труден разговор.

Когато ходим с Бога в напрегнати моменти, нашата „помощ в беда“ никога не е далеч.