Теодора бе непреклонна:

– Християнството не е за мен. То е много скучно. Обичам приключенията. Това е живот за мен.

Владо възрази:

– Но ти не знаеш за едно необикновено приключение, което е придружено с невероятна радост и вълнение.

– Така ли? – възкликна удивена Теодора. – И кое е то?

– Тава приключение не прилича на друго никое …

Теодора го гледаше с очакване и нетърпение. Отговорът я вълнуваше много.

– … то идва от следването на Исус, – обясни Владо.

– О, – сбърчи недоволно нос Теодора и махна с ръка.

– Обикновените думи не могат да опишат очарованието на приключението водещо до познаването и ходенето с Исус, Божия Син ….

Владо продължи да споделя с нея за истинския живот, който се намира в Господа, но Теодора само гримасничеше и по-голяма част от думите минаха покрай ушите ѝ.

В крайна сметка Владо не успя да убеди Теодора, но си каза:

– Думите ми може да са слаби, но ще се помоля за нея, а Бог нека подейства.

Когато Исус Христос влезе в живота ни, ние откриваме, че да Го опознаем повече и да Го следваме отблизо е най-голямото приключение.

Нека го търсим всеки ден, за да живеем истински живот.

Надя се изкачваше по стълбището, което водеше до офиса.

Внезапно ѝ се зави свят. Стълбите се завъртяха.

И тя отчаяно се вкопчи в парапета.

Докато сърцето ѝ биеше лудо, а краката ѝ се подгъваха, устните ѝ шепнеха:

– Благодаря Ти, Господи, за силата, която ми даде.

Медицинските изследвания потвърдиха, че Надя има анемия.

Причината не бе сериозна. За състоянието ѝ имаше разрешение.

Но тя никога не забрави този миг и споделяше по-късно:

– Чувствах се много слаба, но Той ме подкрепи и ми даде сили да се закрепя.

Когато ние също се осмеляваме с вяра да се вкопчим в Христос особено, когато сме в нужда, Той ни идва на помощ.

Исус ни казва и днес:

– Прилепете се към мен.

Виолета Венчева бе концертираща цигуларка и то доста успешна.

Един журналист я попита:

– Как станахте толкова добра и умела на тези концерти?

Тя отговори само с две думи:

– Всичко дължа на планираното пренебрегване.

Журналистът не я разбра и помоли:

– Бихте ли уточнили, не ви разбрах.

Виолета се усмихна и обясни:

– Пренебрегвах всичко, което не бе свързано с целта ми, да бъда майстор цигулар.

Ако искаме да бъдем последователи на Исус, трябва да имаме планирано пренебрежение.

Това означава да стоим далеч от нещата, които ни дърпат и теглят далеч от Господа, а да прегърнем тези, които ни изграждат и укрепват в ангажиментите, който сме поели.

Представете се на Бог и не се съобразявайте с този свят.

Божията воля е добра. Някои хора си представят Бог като върховната радост на убийството.

Когато нещата в живота им вървят добре, те смятат, че Бог иска да провали купона и да ги направи нещастни, но колко далеч от истината е това.

Божите планове за нас са добри.

Ако Библията ни казва да стоим настрана от определени неща, това е за наше добро. Бог не се опитва да направи живота ни нещастен. Той иска да достигнем своя потенциал и да живеем в съвършения план, който Той има за нас.

Неговите планове и цели за нас са добри.

Отхвърлете съобразяването със системата на този свят и неговите самоугаждащи начини, вместо това бъдете съобразени с образа на Исус. Докато правите това, ще започнете да откривате Неговия план за вас.

Не се страхувайте да Му се предадете. Не позволявайте на този свят да ви притисне в калъпа си.

Живейте така, както Бог иска.

Спас ентусиазирано размахваше ръце, говорейки на група младежи:

– …. Силата в нашият живот, която води до благословение, е пряко пропорционална на степента, за която сме готови да умрем …

– Да умра, – повтори като ехо Владимир. – За какво да умирам?

– За волята, – започна да изброява Цеко, – целите, мечтите, правата си.

– Това имаше предвид Исус, когато предизвика учениците Си: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“, – наблегна Спас.

– Ау, не бях се замислял върху това, – възкликна Пешо.

Спас направи следната забележка:

– Преди да се захванете много за кръста, не забравяйте, че след него идват възкресението и силата, славата и короната.

– Да, но Исус се съсредоточи върху радостта от изобилните благословения, – отбеляза Веско. – И то докато претърпя кръста, като презираше срама му, и седна отдясно на Божия престол.

– Тъй като Исус желаеше да умре, – поясни Спас, – Той беше благословен от Бог с позиция на сила и власт от дясната Му страна.

Младежите мълчаха, но размишляваха върху чутото.

Накрая Спас се засмя и каза:

– Давам ви домашна работа ….

Чу се лек ропот, но лекторът продължи:

– Помислете всеки сам за себе си: Ако благословението е пряко пропорционално на желанието да умреш за себе си, колко благословен си?

Дарина бе медицинска сестра. Един ден пулмологът в болницата Андрей Попов, където тя работеше, я покани на среща. Дарина се съгласи.

Когато излизаше от болницата, Андрей я чакаше на входа.

Дарина бе поразена, Попов стоеше и пушеше.

– Интересно, – каза си тя, – Андрей знае всичко за белодробните заболявания и токсичните ефекти от тютюнопушенето, но въпреки това пуши.

Той разбра изненадата, която предизвика у нея, затова се усмихна и каза:

– По същия начин има голяма разлика между нашите намерения и действия, когато става въпрос за вършене.

Дарина повдигна вежди и прибави:

– Мнозина вярват, че ако мислят за истината и говорят за нея, вършат точно това, което трябва, но това не е така.

– Знам, знам, – усмихна се Андрей, – разбирането не е достатъчно, ако не действаме според него. Но какво да правя, не мога да ги откажа.

Това важи и за нас.

Може да знаем, че трябва да се доверим на Исус, но това е различно от активното доверие в Него. Да искаш да се подчиняваш на Бог не означава да го направиш.

Вярно е, че по-лесно е да се отнасяме добре с хората, с които общуваме по-малко, отколкото с тези, с които сме редовно, защото те могат да ни лазят по нервите.

Подражавайки на Христос, ние по-добре Го разбираме и започваме да се трансформираме. Когато ставаме повече като Господа, се държим с другите така, както Той ги вижда и се отнася с тях.