Радо се разхождаше по улицата. Срещна мръсен клошар. Той бе покрит със сажди от главата до петите. Имаше голяма брада с изгнила храна полепнала по нея. Държеше чаша кафе и мърмореше като вървеше.

Внезапно клошарът се обърна към Радо:

– Хей, господине. Искаш ли малко от кафето ми?

Радо усещаше, че не трябва да отказва. Отпи от чашата му, насърчи го и го попита:

– Ти си доста щедър, раздаваш кафето си тази сутрин. Какво ти става, че изведнъж реши да го направиш?

Отговорът бе:

– Е, кафето беше особено вкусно тази сутрин и реших, че ако Бог ми даде нещо добро, трябва да го споделите с хората.

Радо попита:

– Има ли нещо, което мога да ти дам в замяна?

И очаква да чуе:

– Дайте ми … долара.

Клошарът каза:

– Би ли ме прегърнал.

Радо го прегърна.

Хората, които минаваха по улицата ги зяпаха, красиво облечен мъж се прегръщаше с един мръсен клошар. Смущаваха се, но постепенно смущението премина в страхопочитание.

Радо чу глас, който отекваше по коридорите на времето:

– Бях гладен. Нахранихте ли Ме? Бях гол. Облякохте ли Ме? Бях болен. Ти погрижи ли за Мен? Аз бях безделникът, с който се запозна на улица, прегърна ли Ме. Защото, ако го направиш на най-малкия от тези, братя и сестри мои, ти си го направил на Мен.

Тогава Радо си спомни думите на Майка Тереза:

„Ние сме съзерцателен род. Първо медитираме върху Исус, а след това излизаме и Го търсим прикрито“.

Виждам ли хора, лекувам ли хора, обичам ли хората, сякаш са Исус?

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.

Слави разгорещено твърдеше:

– Не можем да накараме децата си да повярват.

– Но можем да им дадем причина да вярват в това, в което ние вярваме, – възрази Матьо.

– Независимо дали отглеждаме собствените си деца или общуваме с другите, не можем да ги накараме да повярват, – Иван подкрепи Слави.

– Вместо това, ние свидетелстваме с думите и живота си за това, което сме видели и чули, – отново се обади Матьо.

Намеси се и Генади:

– Освен това се молим, Нашият Бог да ни даде напътствия, да свидетелствуваме, за да повярват.

– Да не забравяме да поверим децата си на Господа, Който ги обича.

Станчо бе с приятелите си на излет. Те беседваха по пътя.

– Как можеш да служиш на другите без много усилие? – попита Станчо.

– Единствено чрез Божията благодат, – отговори веднага Симеон.

А Атанас допълни:

– Бог ни дава благодат. Чрез нея получаваме желанието и силата да действаме. Благодатта ни дава възможност да живеем християнски живот с цел. Ето защо всичко започва с нея.

– Чрез нея ние опознаваме Бог по-дълбоко, – намеси се Стоил, – завършеното дело на Христос и пълното наследство, ползи и цел, които Той ни е дал.

Димитър не остана назад, а додаде:

– Тя ще осигури вярата, която трябва да победите в живота ни, да служим на Бога и на другите.

– Възможно ли е да бъдеш християнин и въпреки това да оставиш Божията благодат неизползвана или неефективна в живота си? – повдигна вежди въпросително Станчо.

– Ако се случи това, – Христо въздъхна тежко, – ние започваме да разчитаме на собствените си сили. Фокусираме се върху себе си, а не към Бога и другите. С други думи казано, настаняваме се в състояние на духовна стагнация и егоизъм, погълнати от удоволствията и тревогите на този живот.

Петко плесна с ръце:

– Не позволявайте Божията благодат да бъде напразна в живота ви. Вместо това направете всичко възможно, за да я познаете по-дълбоко, за да можете да служите на Бога с радост, а на другите със смирение без усилие.

Стоян седеше на пейката отвън. Дойде си баща му и седна до него.

– Знаеш ли, Стояне, има една „вътрешна болест“, която атакува клоните на лозата и ако не се справим сериозно с нея, ще унищожи нейната плодовитост.

– Интересно, – поклати глава Стоян. – Не знаех. Но защо ми разказваш всичко това?

Бащата се усмихна.

– Така и грехът възпрепятства свободния поток на „сока“ на Светия Дух в живота ни. И тъй като Светият Дух е Този, Който наистина произвежда плода, който даваме, всичко, което Го наскърбява или угасва, влияе на нашата плодовитост.

– Сещам се за думите на Христос, – подскочи Стоян, – “ Вие вече сте чисти заради Словото, което ви говорих“. Следователно учениците вече бяха чисти, защото бяха повярвали в Него и Му бяха предали сърцата си.

– Но те продължиха да се очистват, докато слушаха Неговото Слово, прилагаха Го и Го следваха, – добави бащата.

По същия начин, ние сме чисти, когато повярваме в Исус Христос като наш Спасител и след това Му отдадем сърцата.

След това продължаваме да се очистваме, като всеки ден живеем според Неговото Слово, което четем, прилагаме Го и Му се подчиняваме.

Колко свободно тече „Сокът“ в живота ви?