Весето непрекъснато се въртеше в колата.

– Стигнахме ли вече? – питаше нетърпеливо тя.

Внимателно наблюдаваше специалните знаци, които се появяваха от страни на пътя.

В началото Весето си повтаряше:

– Цветните знаци показват, че семейството ми вече пристига в увеселителния парк. Нямам търпение да стигнем там.

Разочарованието ѝ нарасна, когато броя на знаците се увеличиха и не преставаха да се появяват.

В крайна сметка разбра, че приближаваха, но са още на километри разстояние.

Чакането Бог да се намеси в живота ни или да ни спаси от изпитания може да бъде предизвикателство.

Може да отнеме повече време, отколкото бихме искали, за да преживеем нашия пробив, но нека се осмелим да кажем: „Чакай Господа, бъди силен и смел, и чакай Господа“.

Можем да намерим утеха в знанието, че Бог работи дори докато чакаме.

Марко бе истински, автентичен. Той сваляше всички маски и прикрития от себе си. Ставаше уязвим пред другите и Бога.

Въпреки това бе доста влиятелен човек. Не се стремеше към светлината на прожекторите. Съзнателно се съпротивляваше да злоупотребява с власт.
Не се възползваше несправедливо от мястото, което заемаше.

За него най-важното бе твърдо да вярва в Писанията.

Марко бе автентичен човек, т.е. не въображаем, не фалшив, никого не имитиращ освен Господа.

Той бе освободен от стандартната реклама, съпътстваща публичните събрания.

Марко казваше:

– Не приемам за себе си думи като „фантастичен“, „супер“ и „невероятен“. Стремя се да бъда истински.

– Какво означава да бъдеш истински? – питаха го приятелите му.

– Да бъдеш истински, означава, че си свободен да се съмняваш, да признаваш провал или слабост, да изповядаш грешките си, но да заявяваш истината.

Когато човек е автентичен, не е нужно да е винаги в челната десетка, да прави голямо впечатление или да изглежда свръхблагочестив.

Автентичните хора обикновено се наслаждават на живота повече от другите.
Те не се приемат толкова сериозно. Всъщност се смеят, плачат и мислят по-свободно, защото нямат какво да доказват. Нямат голям имидж, който да защитават, нямат роля, която да играят. Нямат страх да бъдат разкрити, защото не крият нищо.

Нека направим Библията наша основа. И докато прилагаме нейните насоки, ще трябва да внимаваме за отношението си към Бога и тези край нас.

Бе среднощ, но Михаил бе решил да се помоли:

– Господи дай ми сила, за да мога да постигна желаното.

– Остани слаб, за да се научиш смирено да се подчиняваш, – бе отговорът.

Михаил продължи въпреки отказа:

– Дай ми здраве, за да върша по-велики дела.

– Остани немощен, за да вършиш по-добри неща.

Михаил помисли и си пожела:

– Боже, дай ми богатство и ще бъда щастлив.

– Бъди беден, за да бъдеш мъдър.

Михаил не се отказваше лесно и продължи:

– Дай ми власт, за да получа похвала от човеците.

– Остани без нея, за да почувстваш нуждата от Мен.

Михаил въздъхна:

– Не получих нищо от това, което поисках, нито всичко, на което се надявах, но съм по-благословен от всички хора.

Марко бе пил, но въпреки всичко се качи в колата си и потегли.

Спря го полицай.

Марко си помисли:

„Край на кариерата ми, ще отида в затвора ….“

Полицаят го качи в колата си и го откара до дома му.

Марко попита:

– Ще ме задържите ли? Няма ли да ми направите акт?

– Давам ти благодат.

Въпреки това, Марко бе притеснен:

– Ако шефът ми научи, с мен е свършено …

След сутрешното съвещание шефът пожела да поговори с Марко.

– Знам какво е станало снощи, – каза му той, – но ти давам благодат.

Марко не знаеше как да реагира, стоеше втрещен.

– Искаш ли да дойдеш на църква с мен тази неделя? – предложи шефа му.

Той се съгласи.

И познайте за какво говореше пасторът?

Разбира се, за благодатта на Исус, която ни предлага спасение, когато не го заслужаваме.

Марко разбра посланието. В този ден той се довери на Исус като свой Спасител и пожела остатъка от живота си да посвети в служба на Господа.

Дядо Петко бе с неколцина в пенсионерския клуб.

– Разпетите петъци идват и си отиват, – каза старецът, – но жизненоважният въпрос остава: Как е душата ти?

– Прав си, – съгласи се Симо. – Трябва също така да попитаме: Кръстът все още ли ни подтиква към благодарност или се е превърнал в далечен исторически факт?

– Ако огънят на предаността е угаснал, днес е денят да помолите Отца да възстанови радостта от нашето спасение, – удари с ръка по масата Григор.

– Чакайте, – разтърси глава Манол. – има и такива, които не Го познават.

– Такива трябва да се задържат дълго време пред кръст, – отбеляза Христо, – докато осъзнаят, че това е демонстрация на Божията любов към всички хора.

– Те са още грешници и я получават, не след като са се очистили и не е нужно да я заслужават, – понамести се Захари на стола. – Бог ги приема в техния бунт и разруха.

– Добротата на петък се корени в неговата абсолютна необходимост, – обади се Митко, един от по-младите пенсионери.

– Да, Господ е добър в петък, но знаем, че е велик в неделя, защото е възкръснал от мъртвите, – намеси се Радка, която се грижеше за клуба.

– Да, но празнуваме жертвата, защото знаем победата, която е последвала, – усмихна се Никола.

– И все пак не бива да бързаме да подминаваме кръста, третирайки го просто като прелюдия към утрото на възкресението, – тежко въздъхна Стоян.

– Разпети петък е добър, защото Исус е добър, – констатира дядо Петко. – Той даде живота Си за всеки човек, за да може да ходи и да говори днес с нас като възкръснал Спасител.

„Като гледаме към Исуса, начинателя и усъвършенствателя на вярата, който, заради радостта, която Му предстоеше, изтърпя кръста, презря срама му, и седна отдясно на Божия престол“