Атанаска се взираше в числата на хартията с недоверие. Предстоеше сватба на дъщеря ѝ. Тя бе първата от петте ѝ деца.

Цветни аранжировки, теми и разнообразни идеи се въртяха в главата ѝ, докато се готвеше да се срещне с координатора на сватбата.

Прогнозираната цена за тържеството я смая.

Цял ден след това обмисляше:

– Къде трябва да намалим разходите?

Атанаска се молеше усилено за помощ от Бога.

Предстоящите месеци включваха лудост от сватбени дейности.

Една вечер Марин, съпругът на Атанаска, се прибра от работа с усмивка на лице. Той ѝ подаде сгънато писмо.

Атанаска нетърпеливо го отвори.

Прочете го и се разплака.

Компанията, за която работеше Марин, бе продадена на друг собственик.
Заради упоритият труд на онези, които бяха допринесли за печалбата през минали години, бяха наградени с бонуси.

Марин бе получил чек с точната сума, от която се нуждаеха, за да покрият извънредните сватбени разходи.

Не можем да контролираме приливите и отливите на промените в издръжката на дете, неочакваните медицински сметки , извънредни разходи и множество други, които често се появяват, но можем да се доверим на Бог, че знае от какво се нуждаем и Той ще ни го осигури.

Господи, помогни ни да Ти се доверяваме повече и да се тревожим по-малко.

Катя и Веско пакетираха багажа си за преместване в новия си дом.

Внезапно Катя припадна.

Сърцето ѝ бе спряло.

Лекарите я съживиха, но състоянието ѝ до вечерта се влоши.

На Веско бе казано:

– Обадете се на останалите членове на семейството, за да се сбогуват с нея.

Цялото семейство се събра и започна да се моли отчаяно.

Катя официално бе починала, но Бог я върна към живот.

Той има цели, които не знаем. Не лекува всички, нито възкресява всеки, но ни дава едно превъзходно уверение:

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, ако и да умре, ще живее“.

Всеки вярващ знае, че каквото и да му се случи, ще бъде с Господа.

Стоян бе изправен пред краен срок за проект в работата си.

Преди да излезе сутринта от къщи, той обсъди дневния си график със съпругата си.

Малко преди обяд тя му звънна и го попита:

– Можеш ли да вземеш някои хранителни стоки на път за вкъщи?

Следваше не много голям списък.

Стресът на Стоян вече беше висок и той бе силно раздразнен, че тя го моли да свърши тази поръчка, но бързо отговори:

– Да, няма проблем.

Той искаше да ѝ помогне, но това бе грешка.

След като приключи работа, Стоян се втурна кум магазина и се прибра бързо.

Когато влезе в къщи, той бе на ръба на негативните си емоции, а това силно повлия на останалата част от вечерта.

По-късно, когато си правеше равносметка, Стоян си каза:

– Съпругата ми не беше направила нищо лошо, като ме помоли да свърша една поръчка. Конфликтната вечер не беше по нейна вина. Ако бях по-мъдър, щях любезно да ѝ кажа, че искам да помогна, но че със служебните ми ангажименти този ден, това не е възможно.

Това е една здравословна граница, която би довела до повече мир в домовете ни.

Тони се окайваше:

– Голям лицемер съм, когато става въпрос за молитва с жена ми. Уча и предизвиквам другите мъже ежедневно да се молят със съпругите си, но …. Минат ли няколко месеца, извинявам се на жена си, че не сме застанали заедно пред Господа. Защо се случва така?

Захари бе по-възрастен от него и на години, и като християнин. Той потупа Тони по рамото и му отговори следното:

– Ако решиш да се молиш с жена си, врагът забелязва веднага. Той ще направи всичко, за да ви спре. Сутрин ще се разсееш, а вечер изтощението и напрежението от деня могат да те повалят.

– Но защо? – отчаяно попита Тони.

– Защото няма нищо по-опасно за врага от съпруг и съпруга, които се молят заедно. Молещата се двойка става трудна за разделяне и силна в Духа. За това дръж я за ръката и изричай думи на глас. Дори да ти се струва, че си тромав и натрапчив, изказвай молитвите си пред Отца със съпругата си, ако наистина искаш бракът ти да процъфти.

– А кога е най-добре да се молим?

– Не ти давам формула или перфектно време от деня, – поклати глава Захари. – Това двамата трябва да го решите. Но ето какво ще кажа още, ти трябва да водиш. Като духовен водач във вашия дом, тази отговорност е твоя, а не нейна.

– Когато този навик ни се изплъзне, обвинявах жена си, – призна си Тони, – но после осъзнавах колко нелепо е това.

– Бог те е избрал да водиш, – насърчи го Захари. – Не защото си съвършен, а защото си Негов. Няма по-добър начин от това редовно да се обръщаш към Него в молитва до съпругата си със смирение, доверие и благодарност.

Симо бе напълно сериозен, когато попита Таньо:

– Вие напълно ли се допълвате с жена си?

Въпросът му не бе изненада, очакваше се скоро да сключи брак с едно много красиво момиче.

– Завършеността идва само от Христос, – поклати глава Таньо. – Това, от което бракът наистина се нуждае, не е завършеност, а безкористност.

– Безкористност? – Симо тръсна глава неразбиращо.

– Спомням си времето, когато с жена ми тепърва се опознавахме, – започна да разказва Таньо. – Трябваше да купя билети за опера. Дори нямах представа, какво е това. Чувствах се като слон в порцеланов магазин.

Симо леко се усмихна, но не каза нищо.

– Същата вечер задавах твърде много въпроси, – продължи невъзмутимо Таньо.

– Искал си да я впечатлиш? – попита Симо.

– Не, – отрече Таньо, – по-скоро се опитвах да я опозная. Исках да науча какво обича, какво я стимулира да върви напред и какво е важно за нея.

– Интересно, – Симо наклони главата си на една страна.

– Това е безкористност в действие, – уточни Таньо. – Оттогава тя прави същото за мен. Разпитва ме за марки мотоциклети. Ходи с мен на състезания по мотоциклетизъм. Интересува се от конски сили, както и аз.

– Май трябва и аз да го приложа, – повдигна вежди Симо.

– Открих следното, – Таньо замълча за малко, а след това добави. – Бракът става по-силен, когато спрем да гледаме навътре и започнем да обръщаме поглед навън. Тогава се освобождаваме от „Какво печеля аз от това?“ и се съсредоточваме върху „От какво има нужда съпругът или съпругата ми?“.

Симо само тежко въздъхна.

– Не винаги е лесно, – засмя се Таньо, – но си заслужава.

На света трябва да гледаме като място, за което да питаме: „Къде мога да служа?“, а не „Какво мога да получа от него?“ Тогава ставаме по-съгласувани с Божието намерение, а семействата ни стават по-здрави и устойчиви.

Търсенето на това какво мога да направя, за да направя този брак по-пълноценен за моя партньор, има способността да даде невероятни плодове.