Каквото и да правите, работете като за пред Господа, а не за хората.
Вашият шеф е Исус.
Какво е важно във работата на един човек?
Първо, вие ще имате по-добра нагласа за работа си, след като разберете, че без значение къде работите или за кого работите, реалният ви шеф е Исус.
По-лесно е да бъдете ентусиазиран за работата си, когато спрете да мислите: „Правя това за шефа ми“ или „Правя това за заплата“ и започнете да мислите така: „Правя това за Господа.“
С това разбиране, можете да направите всичко – от тичане във фирмата до миене на съдове – и да го превърне в акт на поклонение.
Второ, включвайки се в работата на богослужението, започвате да трупате кредити за рая. Докато работите за Бога, вие правите вечни депозити за рая.
Това няма значение, дали сте с прахосмукачка и чистите килими, ремонтирате автомобили, служите в армията или работите в офис, всяка работа може да се превърне в акт на поклонение, ако го направя с ентусиазъм за Бога: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“.

Жител на щата Утар-Прадеш в северна Индия се опитал да се ожени за змия. 27 годишният Сандип Пател бил убеден, кобрата в миналия си живот е била красиво момиче, а сега се е влюбила в него.
На сватбената церемония, която се провела в един от местните храмове, дошли повече от 12 хиляди човека. Сватбата била прекратена от полицията.
Пристигналите в храма полицаи задържали Пател и баща му, присъстващ на церемонията, за нарушение на обществения ред. Гостите били разочаровани, полицаите трябвало да извикат подкрепления, за да ги разпръснат по домовете им.
Според думите на Пател, през нощите, когато изпадал в транс, се превръщал в змия и така общувал с любимата си.
Това не е първият подобен случай. През 2006 г. в индийския щат Ориса, сватбената церемония се състояла между 30 годишната Бимбала Дас и змия. Жената дошла на сватбата в най-хубавата си копринена сари, а служителите на храма пеели свещени мантри в продължение на много часове. При това, младоженецът не се явил на сватбата. Вместо него в храма поставили медна статуя с формата на влечуго.

Велосипедът безпорно е най-икономичния вид транспорт, но от постоянното въртене на педалите човек се уморява. За това новият велосипед на бъдещето Solarbike има електрически двигател, който се захранва от слънчеви батерии.
Батериите са поставени на колелата на велосипеда, а акумулаторът е вграден в рамката му. Достатъчно е да караш велосипеда няколко часа на слънце и след като батериите се заредят, можеш да изминеш 80 км само на акумулатор. Ако той се изтощи, можете да въртите педалите.
Велосипедът е разработен в столицата на Дания Копенхаген, а това съвсем не е най-слънчевия град на планетата. Ако на север слънцето е достатъчно за пълноценно каране, какво да кажем при нашите условия? Тук такъв велосипед може да стане незаменим.
Solarbike може да поддържа скорост 25 км/ч, без да се изисква допълнително въртене на педалите. Съвместно със усилията на човек велосипедът може да достигне скорост до 50 км/ч.

В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

Седяха на пейката и въпреки, че времето беше хубаво, между тях се усещаше подтиснатост и някаква тиха тъга.

Ваня го следеше напрегнато.

– Нещо трябва да се е случило с вас, – каза тя, очаквайки да чуе нещо интересно.

Кирил се усмихна някак особено.

– Когато бях малко момче, прочетох „Двайсет хиляди левги под морето“. Обикнах капитан Немо. Самото му име означава „никой“. Знаете ли това?

– Да, – каза Ваня.

– Да плаваш под световния океан, за да излекуваш човек от желанието му да се самоунищожи. Човек не може да бъде излекуван, щом не иска това. Само едно дете е израз на чистотата на човешката природа, а светът стоварва върху него разруха, мръсотия, насилие, ….

– Можете ли да уточните, какво точно имате в предвид?

– Спомняте ли си, когато бяхте малко момиченце? Вярвахте в приказките нали? А как преживяхте шока, когато всяка една от тях се рушеше пред лицето ви? Няма Пепеляшка. Няма Дядо Мраз. Баща ви не е идеален. Дори не е добър. Той мисли само за себе си. А това те наранява.

Очите на Кирил станаха мрачни и студени.

– Няма го идеалния принц, който да те заведе в своя замък, – продължи с болка Кирил. – Всички са двуличници и искат едно и също от теб, не се интересуват как се чувства малкото нежно аз, което живее скрито в сърцето ти. Те искат да те използват и да те хвърлят на боклука.

Това беше едно малко момче наранено, отхвърлено и неразбрано, което въпреки, че изглеждаше като възрастен, не бе успяло да порасне. Болката, отчуждението и липсата на любов не му бяха дали възможност да възмажее и да намери мястото си в живота.