Веднъж един човек вървял през гората и чул звук от брадва. Той тръгнал по посока на звука и скоро видял един дървар.

Мъжът приближил и забелязал, че брадвата на дърваря е съвсем тъпа и работата му вървяла съвсем бавно.

– Уважаеми, дърварю, погледнете брадвата си, – казал  мъжът, – тя съвсем  се е затъпила. По-добре спрете и я наточете.

– Нямам време да я точа, трябва да сека, – нервно отговорил дърварят. – Виж, колко още дървета ме чакат.

И дърварят продължил своето изтощително занимание.

Познато нали?

Когато станах майка приех множество задължения, искайки да бъда идеална майка, съпруга, стопанка, …. А вечерно време едва се влачех и се свличах на леглото изтощена. Чувствах се като хамстер на постоянно въртящо се колело или като непрекъснато пришпорван кон.

Ако това състояние ви е познато, време е да направите пауза и „да заточите брадвата“.

В живота какво ли не се случва?! Дори птици и зверове се обръщат за помощ към хората.

Николай е запален по гъбите. Той често ходи в гората да ги бере.

Веднъж както си вървеше по една горска пътека Николай чу странни звуци, сякаш дете плачеше.

Той тръгна в посоката, от която идваха звуците и видя огромен елен. Първоначално Николай се уплаши и веднага си помисли:

„Ами ако ме нападне? Казват, че елените през есента са много агресивни“.

Но еленът стоеше и го гледаше, а очите му бяха тъжни.

– Какво искаш? – попита Николай животното.

Еленът отново издаде жалостив звук, приличащ на плачещо дете. След това се обърна и тръгна. Изви глава назад, потърси с очи Николай, сякаш го приканваше, да върви след него и отново тръгна.

– Е, добре, щом ме каниш, – примирено каза Николай и тръгна след елена.

Двамата, човекът и животното, вървяха дълго.

Еленът го доведе до женска, която бе попаднала в плетеница от тел. Такава преграда обикновено слагаха през зимата за зайци.

Животното лежеше омотано в тела и при всеки опит да се освободи, още повече се заплиташе.

„Какво да правя? – помисли си Николай. – Да я помоля малко да се помести напред, за да освободи краката си от плетеницата. Та това е глупаво“.

Но се чу да казва на елена:

– Твоята има доста големи размери. Кажи и да се премести малко по-напред. Това ще бъде достатъчно за да се освободи.

Еленът като че ли и изврещя нещо и женската безполезно помръдна крак напред.

Явно Николай трябваше да се намеси. Той внимателно извади крака на женската от кълбото тел, което се бе образувало от опитите ѝ да се измъкне.

Забеляза, че крака на животното кърви. Извади кърпичката си от джоба и внимателно превърза нараненото животно. След това ѝ даде малко хляб от торбата си. Тя бе съвсем умаляла от опитите си да се освободи.

Най-накрая Николай реши да си тръгне. Еленът изтропа с крак, сякаш му казваше:

– Хайде, ще те върна обратно.

Николай се засмя:

– Няма нужда, друже, аз знам пътя.

Тогава еленът кимна с глава, може би това бе жест за благодарност и тръгна с женската навътре в гората.

Живеят хора, които трябва само да излязат от дома си в град Гуилин и пред тях се открива зашеметяваща гледка.

Сякаш това са снимки, на които човек трябва да отиде на другия край на Земята, за да ги направи.

Пейзажите на река Ли са толкова разнообразни.

В зависимост от метеорологичните условия и времето на деня, наблюдавайки ги, можеш да си помислиш, че това са различни пейзажи, а не една малка площ, фотографирана от различни ъгли.

Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.

Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.

Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.

Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.

Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.

Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.

Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.

Много новородени котета всяка година се изоставят на улицата или се умъртвяват по най-жесток начин.

Една сутрин Ели разхождаше кучето си, когато погледа ѝ бе привлечен от полиетиленов пакет, който лежеше на пътя.

От вътрешността на пакета се чуваше пронизително пискане на живо същество.

Ели вдигна пакета и го разтвори. Тя бе шокирана.
– Кой ли е изхвърлил това малко коте на улицата в този мръсен пакет? – попита Ели. – Навярно този човек не обича животните. Бедничкото, хубаво е, че не се е задушило.

Котето бе изтощено и уплашено.

Ели веднага го отнесе в дома си, за да го спаси от сигурна смърт. Изми котенцето в топла вода и го нахрани с мляко, като за целта използваше спринцовка.

След това котенцето бе настанено на топло край печката.

Провървя му на това мъниче, защото Ели реши да го остави при себе си и да се грижи за него.