Всички големи производители на матраци декларират интелигентност и адаптивността на своите продукти. За всяко нововъведение потребителят плаща повече пари.

Какви решения са взети за по-здрав сън?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме вътрешността на матрака.

Разнообразието се свежда до наличието или отсъствието на пружинно устройство. В първия случай става дума за пружини с нова форми.

Например, в някои модели има пружини с форма на пясъчен часовник, пружини с различна плътност на витките в центъра и по краищата. От една страна расте количеството пружини на квадратен метър, повече от 2 хиляди пружини в единичен матрак.

От друга страна производителите се стремят в един пружинен блок да съчетаят пружини с различна дебелина на проводниците, за да осигури необходимата подкрепа за различните части на тялото. Така са се появили пет, седем, и единадесет зонални матраци.

И накрая още едно „пружинно“ изобретение – пружина в пружина.

При натоварване на матрака първоначално реагира външната пружина, а след това и вътрешната. при двойната версия на матрака разликата в теглото е 50 кг.

Ако говорим за без пружини матраци, усилията се свеждат до работата на синтетични пълнители с пяна.

Има много производители, но е необходимо да се гарантира, че  че материалът под налягане следва формата на спящ човек, осигурява ефективна поддръжка и равномерно разпределение на налягането.

На такъв матрак, човек не трябва да се върти, за да намери най-удобната поза, той ще бъде мек или еластичен, където това е необходимо.

Такива матраци са скъпи. Надяваме се, че с течение на времето, „здравите“ технологии да станат достъпни.

Райзман имал болен зъб. Лекарят в клиниката препоръчал веднага да се махне зъба и той му предложил да го извади веднага.

Но Райзман бил мнителен човек и в обикновена поликлиника не искал да вади зъб.

Отишъл си в къщи, разбрал чрез познат телефона на известен зъболекар. Позвънил му и зъболекарят му определил час в три след обяд.

Едва Райзман изтраял до сутринта и отишъл  при знаменития зъболекар половин час по-рано. Срещнал го асистента на професора, вероятно практикант.

Професорът погледнал зъба и казал на асистента си:

– Започвайте! Ето ви инструменти, форцепс …. Не се притеснявайте! Все някога трябва да се научите….

И професорът излязъл нанякъде. Райзман и дума не успял да каже.

Започнал кошмарът. Неопитният практикант счупил зъба, а след това започнал да дълбае, за да извади останалите парчета.

В три часа влязъл професорът, почукал по циферблата на часовника си и казал

– Свършвай по-скоро! При мен в три часа ще дойде известният кинорежисьор Райзман.

Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.

Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.

За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.

Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.

Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.

Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.

Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност  в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.

Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.

Мартин се разбра с Елена да се срещнат пред гара. По-рано той не бе виждал това момиче. Дори нямаше никаква представа как изглежда.

Запознаха се в чата и всяка нощ до късно разговаряха чрез компютрите си. Имаха доста близки интереси и неща, които и двамата харесваха. Затова решиха накрая да се запознаят лично.

– В два часа пред гарата под часовника, – предложи Елена.

– Добре, – съгласи се Мартин, – там ще се видим.

Мартин дойде на мястото на срещата десет минути по-рано. Той звънна по телефона на Елена и ѝ обясни:

– Аз съм със черни джинси и жълто яке, чакам те.

– Добре, – каза Елена, – А моето яке е синьо с жълти ленти.

След няколко минути пред Мартин застана слабичко момиче с пуловер без яке и му се усмихна:

– Здравейте! Аз съм Елена. Мен ли чакате?

Мартин се смути:

– Навярно вас.

Срещу него се усмихваше красиво и нежно създание, но то не отговаряше на описанието на тази, която очакваше.

След кратка пауза Марин попита:

– А къде е синьото яке с жълти ленти?

– В къщи, – отговори Елена. – Аз само по принцип казах, че имам синьо яке с жълти ленти.

Изглежда Елена не се бе съобразила, че трябва да даде някакъв белег, по който да бъде разпозната. За нея бе важно, че е поканена на среща от момче и че трябва да се видят пред гарата.

Мартин чакаше едно момиче, а се появи като че ли друго. При такова „конкретизиране“ на нещата можеха и да се разминат.